Докато информационните табели и рекламните банери от тазгодишната културна столица Пловдив постепенно изчезват от градския пейзаж, Риека в Хърватия и Голуей в Ирландия трескаво се подготвят да поемат щафетата.

Досега повечето туристи рядко се спираха в Риека - най-често той беше само временна спирка по пътя им към някой от живописните курорти на Адриатическото крайбрежие. Риека не ги привлича с плажовете си с шезлонги и разноцветни чадъри. Но и градът не се нуждае от тях, защото очарованието му се крие другаде, пише Райна Бройер за Дойче Веле. 

Архитектурно и историческо богатство

В Риека е на границата между Централна и Югоизточна Европа. В архитектурно отношение пристанищният град представлява смесица от средновековни крепости, великолепни дворци от Хабсбургската епоха, хали в стил Ар нуво, италианска пиаца, социалистически панелки и изоставени фабрични халета - при това разнообразие кой има нужда от плаж?

До Първата световна война Риека е била част имперската и кралската монархия, от 1924 до 1945 г. по-голямата част от града е под италианско управление. По време на многоетническата държава Югославия, Риека прераства в модерен социалистически град с корабостроителници, рафинерии и фабрики. Населението нараства от 25 000 на 200 000. След разпадането на Югославия редица производствени мощности спират и много хора остават без работа. Днес в Риека живеят около 130 000 души.

За 2020 г. Риека е получила общо 40 милиона евро финансиране от Европейския съюз. Но за разлика от други културни столици, градът няма намерение да строи нови сгради. Риека запазва старото и го превръща в ново. "Изоставените индустриални сгради са част от идентичността на града. Те разказват истории, ето защо решихме да не ги събаряме, а да ги преустроим", обяснява Ирена Крегар Шегота, която отговаря за комуникациите по време на домакинството. 

Така например корабът "Гларус", който преди е бил товарен и военен кораб, а също така и яхтата на Тито, са превърнати в музей. За разлика от някои от местните хора, повечето туристи одобряват идеята. „Сред жителите има и хора, които идентифицират този кораб само с Тито и Югославия и са скептични как ще бъде изобразена тази глава от историята ни. Целта ни е да покажем цялата история на кораба, която започва много преди Тито и е много вълнуваща. Освен това вярваме, че корабът като музей може да се превърне в популярна туристическа атракция и следователно в добър източник на доходи за града “, обяснява Шегота.

Открит, толерантен, мулиткултурен

Поглед към Риека от средновековната крепост Търсат

Пулсиращата културна сцена в Риека привлича много артисти на свободна практика - в това отношение Риека винаги е била динамична и прогресивна. Това е родното място на хърватския пънк и на първата рок група в бивша Югославия - „Урагани“.

Мотото на културната столица е „Пристанище на многообразието“. Пристанището е врата към света, през която са минали много националности, култури и религии. Те превръщат Риека в специален град. За разлика от силно консервативната Хърватия, Риека е по-толерантна, открита, свободна. Тук се провежда и фестивалът "Smoqua", посветен на ЛГБТ-движението. „Риека е толерантен град, който не само приема различията, но и ги изживява. Ние сме и първият град в Хърватия, който е част от мрежата „междукултурни градове“ на Съвета на Европа. Ето защо избрахме мотото “Пристанище на многообразието". Това е и нашият въпрос към Европа: до каква степен Европа е готова да приеме различията?", казва още Ирена Крегар Шегота.

Голуей - като Барселона, но с дъжд 

Селски път отпред, планини на заден план и козел, който се взира недоверчиво в камерата: ето така Голуей се представя в интернет. Ирландският град предлага по нещо за всеки - чиста природа, музика, танци, литература, поетика.

Един от многото пъбове в центъра на Голуей

Малкият университетски град с почти 80 000 жители е разположен на ирландското западно крайбрежие - кажи-речи в края на Европа, на Атлантическия океан. „Америка е следващата спирка“, казва креативната директорка Хелън Меридж при представянето на културната програма. Голуей се смята за център на традиционната ирландска музика: улични музиканти свирят на всеки ъгъл въпреки лошото време. "Голуей е като Барселона, но с повече дъжд, защото тук вали 240 дни в годината", обяснява тя. На когото не му допада дъждовното време, може просто да се отбие в следващия пъб. А те са безброй. 

Фестивалът идва точно навреме

Голуей се намира само на около 160 км от границата със Северна Ирландия. Това нагорещява страстите, защото Великобритания трябва да напусне ЕС в края на януари и мнозина се опасяват, че конфликтът в Северна Ирландия, в окйто хиляди загинаха, а десетки хиляди души бяха ранени, ще избухне отново. "Фестивалът идва точно навреме. Имаме нужда от култура повече от всякога", каза в тази връзка посланикът на Ирландия в Лондон Ейдриън О'Нийл. Това може да успокои духовете, добавя той.

Надеждите, че титлата Европейска столица на културата ще помогне за облекчаване на напрежението на ирландския остров в контекста на предстоящия Брекзит, са големи. В момента подготовката е в разгара си: очаква се на откриването да вали и да духа вятър, „но ще бъде много забавно“, убедена е Хелън Меридж.