Българското хоро е едва от най-тачените български традиции. То е равнозначно на магически ритуал.  Корените му се губят далеч в историята, а етнографи и историци смятат, че танцът ни е оставен в наследство от древните траки - единствените големи естети в нашия генотип. Според изследователи хорото е  начинът, по който хората живеещи на Балканите се свързват с космическата енергия. Едва ли има българин, който да не знае стъпките на правото хоро, но всъщност хората, които се играят по нашите земи са десетки. 

Според много хора идеята на хорото е пресъздаването на Слънчевата система със Слънцето и въртящите се около него планети. 

Хорото в минали времена е имало и друга функцията. То е било свещен ритуал, имащ за цел единение. В центъра на селото, на града, в танца са се хващали и млади, и стари. Всички поколения и цялата общност – в един общ ритъм. Ташите прадядовци и прабаби са се ухажвали и харесвали най-вече на хорото. Една от най-неразгадаемите тайни, свързани с българското хоро, е разнообразието от ритми в различните краища на България.  Над 40 неравноделни такта са изследвани до този момент и има още неизследвани. Няма друго такова разнообразие от неравноделности, а те отговарят много огледално на темерутестият характер на балканците.    

 Какво се случва на този ритуал:

- Хващането за ръце е предаване и синхронизиране на човешките енергии в едно общество. Под съпровод на музика, това балансира абсолютно негативната енергия и отприщва силно градивната и позитивната. Голяма роля в това има синхронът в стъпките на танцуващите. Те завършват синхрона и вкарват хората на една обща вълна. От тук, след като се засили енергията, се постига ритуалният ефект. Всяко хоро има функция на молитва - за живот, за плодородие, за демонстрация на сила и тн. Въртенето в кръг - това затваря енергията и се свързва със слънцето и абсолютната хармония. Всички кръгови хорА се въртят обратно на часовниковата стрелка, каквато е посоката на слънцето (поне в северното полукълбо, където се намираме ние). Изключително интересен факт е, че в тази посока се движат интуитивно хората по принцип. Това е посоката и на тичането на стадиона, на ледената пързалка...

- В един момент понякога хорото става спираловидно - това е сливането с безкрайността и космосът, който всъщност е пълен със спирали. Спирала е и ДНК-то на човек и тн. 

-Едни стъпки са в движение зиг-заг (напред назад) - това е символът на водата 

- Силно движение напред и леко връщане назад - това е динамиката на времето, ударите, които леко ни връщат и новото потегляне с крачка.         

- Ръцете - те се вдигат нагоре като молитва, тръскат се долу, за да се слее небето със земята. Дори и малките деца, когато ходят за ръка с майка си инстинктивно ги поклащат долу. Това е разтоварване на енергията. 

- Движенията на ръцете и краката - символизират сеитба, прегръщане, захващане за кръста (това е поза сила), тропане с крак (това е събуждане на земята), тичане, щастливо подскачкане, едри крачки, ситни стъпки - това е движението на живота ни в ежедневието. Между другото кукерските хора са едни от най-тромавите и тежките, именно защото функцията им е да събудят земята, да изплашат злите сили и да ги прогонят 

- Географското положение - има огромно влияние върху танците. Ако в Родопите могат да изиграят хоро на 1 крак и без да мръднат, то по дунавската равнина (кой не знае дунавското хоро) се препуска в огромни кръгове. Македонците и шопите танцуват с много ситни стъпки, но в движение, там планините са по-гостоприемни   

- Единствено в българските народни танци няма автентичен любовен танц по двойки. Единственият такъв е ръченицата, в която двамата влюбени се надиграват, докато единият не се предаде, т.е. дълбоко вкоренено в съзнанието на българина дори и в любовта е да си мери пишката с любимия :-) Факт е, обаче, че няма любовен нежен танц, както има в другите народи. Има разбира се бавни лирични песни, но те не се танцуват. Обикновено там любимата или умира, или текстът е дълбоко еротичен :-) Въобще първични сме в тая работа от край време.

Галя Куманова