„Надяваме се, че разкривайки и експонирайки останки от хамама с една изключително прецизна работа на художниците реставратори и с много внимателната работа на строителите изпълнители на проекта, сме съумели да покажем, че това място – Старият град, носи белезите на много културни напластявания”, каза арх. Стана Бозаджиева, която е проектант както на експонирания хамам, така и на покрива и фасадната реставрация на Етнографския музей. В екипа работил на обекта са и  Елена Кривошиева – художник реставратор, и  инж. Константин Константинов, чието дело са строително-консервационните дейности.

Хамамът е от османския период (XVI – началото на XVIII век). Той беше разкрит при фасадната реставрация на сградата през 2017 г. Проучването показа, че по време на изграждане на къщата на Аргир Куюмджиоглу (1847 г.) сградата на хамама е била вече полуразрушена. На място са идентифицирани три помещения от хамама, разположени последователно едно след друго. 

Разкритите и експонирани останки представят характера на градежа, а частично съхранените оригинални мазилки от вътрешността на хамама са интегрирани в общото консервационно решение. 

„Това е най-прекрасното нещо – да видиш картина експонирана върху множество културни периоди, защото това е същината и богатството на Пловдив”, каза още арх. Бозаджиева. Тя си пожела още пластове история да бъдат разкривани и показвани.

„Този обект опровергава думите преписани на Чърчил, че българите се поздравявали с „Честита баня”. Знаете кои са живели в Стария град – предимно православни, а османците са били покрай реката. Така че, не ще да е била вярна тази приказка и не се е отнасяла до 100 процента от нашето население”, каза и директорът на Етнографския музей Ангел Янков.

Заместник-кметът по култура и археология Пламен Панов пък изрази радостта си от факта колко добре е реставриран и експониран обектът.

Етнографският музей е пример как може управлява добре собствения си бюджет и да отделя средства, за да продължи да експонира, реставрира и социализира културни паметници”, каза той.

 Фотографии: Деан Апостолов