Министърът на културата Евтим Милошев връчи традиционните награди „Златен век“ на Министерството на културата на изявени творци и дейци на културата за техния принос към развитието на българската култура и духовност. Церемонията се състоя в Балната зала на Националната галерия – „Двореца“ в София в навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

„Избрахме Балната зала на Националната галерия, за да подчертаем уважението и значението на всички творци, които днес ще получат едно заслужено признание“, каза министър Евтим Милошев в началото на церемонията.

Той подчерта, че в навечерието на 24 май Министерството на културата изразява своята признателност към хората, които със своя талант, труд и последователност изграждат авторитета на българската култура.

„За нас, дейците на културата, това е патронен празник – един от най-светлите и обичани български празници. Избрахме този момент като благодарност и уважение към вашето дело, към вашия принос и заслугите, които имате към създаването, издигането и престижа на българската култура“, каза още министърът.

„Културата, културният процес, създаването, освен че не търпят граници, не са зависими от времето и възрастта, а са израз на един творчески процес, който всеки един от вас носи и осмисля не само работата, а и битието му.“, посочи още министър Милошев.

Той пожела на отличените творци здраве и вдъхновение и подчерта, че културата и творческият процес не зависят от времето, възрастта или мястото, а са вътрешна духовна необходимост и мисия.

Тази година с престижните отличия „Златен век“ бяха удостоени близо 40 творци и дейци на културата от различни области на изкуството и културния живот.

Най-високото отличие – „Златен век“ (огърлие и грамота), получиха акад. Васил Гюзелев, композиторът и диригент Любомир Денев, актьорът Валентин Ганев, писателката и сценарист Рада Москова, пианистката и педагог Борислава Танева, както и посмъртно Михаил Белчев.

Със „Златен век“ (звезда и грамота) бяха отличени архитектите Белин Моллов и Иван Генов, композиторът Милко Коларов, актрисата Мара Чапанова, театроведите Богдана Костуркова и Борислав Петранов и режисьорът Костадин Бонев.

Почетният знак „Златен век“ – печат на цар Симеон Велики – златен, бе връчен на редица изявени културни дейци, сред които Атанас Капралов, проф. Александър Донев, проф. Иво Драганов, режисьорът Илиян Джевелеков и композиторът Георги Петков.

Сребърен печат на цар Симеон Велики получиха реставраторът Илинка Чергарова, кураторът Иво Милев, композиторката Дора Драганова и хореографите Васил Радев и Олеся Пантикина.

Плакети „Принос в развитие на културата“ бяха връчени на културни дейци, дипломати и институции за активната им работа в сферата на културата, международното сътрудничество и опазването на културното наследство. Сред отличените бе и Националният литературен музей по повод 50-годишнината от създаването му.

Церемонията започна и завърши с изпълнения на млади музиканти от Националното музикално училище „Любомир Пипков“, с което бе поставен акцент върху приемствеността между поколенията творци и значението на художественото образование. Публиката аплодира дълго изпълненията на Микаела Кожухарова, Яна Кръстева и Ексена Костова с преподаватели Лиляна Стоева и Цвета Кунчева и Любов Шишева.

Финалът на вечерта събра всички лауреати за обща снимка – символ на уважението към хората, които със своето творчество и обществен принос продължават да пазят и развиват българския духовен живот.

Отличени с наградите на Министерството на културата „Златен век“ по повод 24 май 2026 г.

„Златен век“ – огърлие и грамота

• Акад. Васил Гюзелев – Сред най-изтъкнатите български учени медиевисти с изключителен принос към изследването на българското Средновековие и утвърждаването на българската историческа наука в международен контекст. Автор на 72 книги и стотици студии и статии. Има ключова роля за развитието на българската медиевистика и византология и за популяризирането на българското културно наследство по света. През 2026 г. отбелязва своята 90-годишнина.
• Любомир Марков Денев – Изтъкнат композитор, диригент и джаз изпълнител, автор на произведения в различни музикални жанрове – симфонична, камерна, театрална, филмова, джаз и музика за деца. Дългогодишен диригент на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. През 2026 г. чества 75-годишнината си.
• Валентин Ганев – Един от най-уважаваните български актьори с емблематични роли в театъра и киното. Работил с режисьори като Крикор Азарян, Александър Морфов и Явор Гърдев. Отличен е и по повод неговата 70-годишнина.
• Рада Москова – Писателка и сценаристка, чиито произведения и филми са оставили трайна следа в българската култура. Автор на сценариите на филми като „Горе на черешата“, „Куче в чекмедже“ и „Госпожа Динозавър“.
• Проф. д-р Борислава Танева – Утвърден пианист, композитор, камерен изпълнител и педагог с активна международна дейност. Има значим принос за развитието на съвременната българска музикална култура и за утвърждаването на младите таланти.
• Михаил Белчев (посмъртно) – Поет, певец, композитор и общественик, оставил ярка следа в съвременната българска култура с емблематични песни като „Булевардът“, „Младостта си отива“ и „Закъснели срещи“. Наградата беше приета от Кристина Белчева. 

„Златен век“ – звезда и грамота

• Арх. Белин Моллов – Изтъкнат архитект и урбанист с близо 50-годишен професионален опит в устройственото планиране и градското развитие. Има принос за въвеждането на европейски принципи в устойчивото градско развитие. През 2026 г. навършва 80 години.
• Арх. Иван Генов – Експерт с дългогодишен принос в опазването и реставрацията на недвижимото културно наследство. Работил по значими обекти в Кюстендил и по архитектурния ансамбъл на Рилския манастир.
• Проф. Милко Коларов – Композитор и диригент, автор на опери, балети, симфонична, камерна и филмова музика. Отличен и по повод 80-годишния си юбилей.
• Мара Савова Чапанова – Актриса с ярко сценично присъствие и значим принос към българската култура. През 2025 г. навърши 90 години.
• Богдана Костуркова – Театровед, драматург и критик с повече от четири десетилетия работа в сферата на театъра и театралните фестивали.
• Борислав Петранов – Театровед, режисьор, преводач и директор на Българския културен институт в Берлин. Има значим принос за популяризирането на българската култура в Европа.
• Костадин Бонев – Филмов режисьор, сценарист и продуцент, носител на множество национални и международни награди. 

„Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен и грамота

• Пламен Мадемов – Дългогодишен директор на Исторически музей – Горна Оряховица с принос към развитието на музейното дело и археологическите проучвания.
• Атанас Капралов – Поет, писател и директор на Националния литературен музей с принос към съвременния литературен живот и представянето на българското литературно наследство.
• Арх. Владимир Рачев – Архитект с дългогодишна работа в сферата на опазването на недвижимото културно наследство.
• Пламен Иванов – Историк и археолог, един от откривателите на Рогозенското съкровище.
• Арх. Слави Славов – Архитект с принос към опазването на недвижимото културно наследство и реставрацията на храмове и обществени сгради.
• Георги Петков – Композитор, диригент и преподавател, носител на Latin Grammy за 2018 г., работил със световни музиканти като Адриано Челентано и Боби Макферин.
• Илиян Джевелеков – Филмов режисьор и сценарист, съосновател на „Мирамар филм“ и режисьор на „LOVE.NET“.
• Проф. д.н. Александър Донев (Ангелов) – Изследовател, критик, сценарист, режисьор и преподавател с принос към българското кино и филмова теория.
• Проф. д-р Иво Драганов – Филмов критик, сценарист, продуцент и преподавател с дългогодишна дейност в областта на киното и телевизията. 

„Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и грамота

• Илинка Чергарова – Реставратор с принос към опазването и популяризирането на движимото и недвижимото културно наследство.
• Иво Милев – Куратор и автор с принос към изследването и популяризирането на българското изобразително изкуство.
• Дора Драганова – Композиторка, автор на музика за деца, хорова, поп и филмова музика. През 2026 г. отбелязва 80-годишен юбилей.
• Васил Радев – Хореограф и културен деец с принос към популяризирането на българското фолклорно изкуство в Молдова и Украйна. През 2025 г. навърши 90 години.
• Олеся Пантикина – Хореограф, педагог и дългогодишен творец в областта на танцовото изкуство с принос към съхраняването на българското хореографско наследство. 

Плакет „Принос в развитие на културата“ и грамота

• Искра Ангелова – Съветник, дългогодишен заместник-постоянен представител на България към ЮНЕСКО с ключова роля за международното културно сътрудничество и представянето на България.
• Десислава Чакърова – Съветник в Посолството на България в Берн с принос към връщането на културни ценности от Швейцария и международното сътрудничество в тази област.
• Национален литературен музей – Отличен по повод 50-годишнината от създаването си за мисията по съхраняване на литературната памет на България.
• Стоянка Тенова-Илчевска – Директор на Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка с принос към развитието на фолклорното образование.
• Мартин Иванов Младенов (DJ Marti G) – Един от най-популярните ретро DJ-и в България, работил с редица известни български изпълнители.
• Румяна Коцева – Вокалистка и педагог с 45 години творческа дейност и принос към развитието на младите таланти.
• Стефан Славов – Композитор и създател на Софийския диксиленд, с дългогодишен принос към българската музикална сцена. 

Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност

• Тихомир Тодоров Трифонов – Културен мениджър и дългогодишен читалищен деятел с принос към развитието на читалищното дело и връзките с българските общности в чужбина.
• Иванка Илиева Тополова-Топарева – Геолог и писател, автор на стихове и разкази, отличена и по повод своята 90-годишнина.

Снимки: Евгени Димитров