"Свекърва" от Антон Страшимиров с режисьор Петринел Гочев гостува на пловдивска сцена на 23 януари от 19 часа в Драматичен театър-Пловдив. Това е шестият спектакъл, който Петринел Гочев създава заедно с трупата на Габровския театър. В творческия екип отново е композиторът Ян Руменин. Художник на представлението е Даниела Николчова, а Светлана Цвяткова е първият хореограф, който има честта на работи успоредно с Петринел Гочев.

От години режисьорът поверява фотодокументирането на Росина Пенчева, а плакатите – на Гергана Змийчарова. Помощник-режисьор е Гинка Дичева. Актьорската трупа на представлението е: Надежда Петкова в ролята на Костанда, Стоян Руменин в ролята на Свилен – Велчо, Адриана Димова в ролята на Дафинка, Димо Димов в ролята на Баба Неделя, Велислава Маринкова в ролята на Дечка, Тони Христова в ролята на г-жа Керекова, Живко Гущеров в ролята на Павли Кереков, Ангел Калев в ролята на Доктора и Поручик Дойчинов и Гинка Дичева в ролята на Слугинчето.

Казват, че в произхода на думата свекърва в славянските езици се открива значението на „своя кръв“. Други намират връзки между етимологията на думата и социалната функция на свекървата в семейството и живота – „свекървата е тази, която кара двама души да се съберат, да станат свои“. Е, ето я нашата родна кръв, ето ги нашите „свои“, бляскаво развенчани от големия Антон Страшимиров. А за разкош и копнеж по празник и танц, пратихме нашите герои в епохата на тангото и валса, на романтичните балади и потайните срещи, на дамите с воалетки и господата с цилиндри и бастуни в ръка.

Славата на пиесата е пословична. „Най-добрата българска комедия“ – така е определяна тази история от написването си досега.  На какво се дължи това? Дали да очакваме значими поучения или проникновени философски открития през лекотата на смеха?

Героите в тази история са родственици и близки. Градска прослойка с копнежи и мечти за цивилизованост. Красота, изящество и умения да се представиш добре в „общество“ така скромни и незаплашителни изглеждат желанията им. Но има ли желания поражда се страст, а има ли страст – започва война. Това е, което наистина откриваме на сцената – тя наистина се е превърнала в бойно поле. А там, страховити или жалки, тежко въоръжени или с каквото намерят, героите на тази пиеса воюват за пълна победа над всеки наоколо, до пълно изтощение.