Пенка Калинкова, театровед и изследовател на историята и художествената продукция на Държавна опера-Пловдив

"Евита" - новият спектакъл на Опера Пловдив е така здраво и умно конструиран, че дори когато  в премиерното представление се получи акустичен дисбаланс и  неприятно изненада част от публиката, това не можа да разруши усещането за сериозна работа, постигната с отношение и професионализъм. И все пак хармонизирането между отделните компоненти е много важно. Спектакълът започва с ретрокадри на филм, в който героинята  може би се играе от Ева Дуарте, а любовникът прилича едновременно на Рудолф Валентино и на Хуан Перон.

После филмовата лента се разпада пред очите ни и звучи вестта за кончината на Ева Перон. Дълга сцена с приближаването на затворен бял ковчег, ритуалът хвърляне на цветя... Основните функции на разказвач, коментатор, фотограф в мюзикъла са възложени на персонажа Че („човек от народа”),  умно избран е актьор, композитор, певец  с огромно обаяние върху публиката, какъвто е Стефан Вълдобрев. Понаедрял, но винаги с лека стъпка и с характерна мелодика на гласа, той мери сцената в дълбочина и нашироко и е едновременно център-нападател и разпределител на играта. Той е сякаш Нина Найденова на сцената. Режисьорката – директор на операта в Пловдив, заедно с амбициозния млад диригент Константин Добройков, школуван в САЩ и както се оказа влюбен в музиката на Андрю Лойд Уебър и в мюзикъла му „Евита”, са гуруто на представлението.

Сложен многокомпонентен спектакъл! Оркестърът е качен на тераса/балкон на сцената и това напомня аржентинската практика с оркестрите в танго салоните. Ту го виждаме открит за публиката, ту скрит зад завеса.

Тръгна й на Опера Пловдив от началото на сезона с танго-темата: „Мария от Буенос Айрес”, а сега „Евита”.

В двата състава виждаме едни от най-добрите съвременни изпълнители в жанра у нас, пробват се и някои съвсем млади певци. Преровено е цялото документално наследство - фотографии, филми,  речи, изказвания по радиото, поведение, облекло, за актрисата от бедно семейство, стигнала до върховете на властта като първа дама и духовен водач на Аржентина в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Архивните материали са от музея на Ева Перон в Буенос Айрес.

Киното и видеото, вплетени в сценичното действие, са любим похват на Нина Найденова. В този случай тя работи с Никола  Налбантов.

Ролята на Ева Перон се изпълнява в първи състав от Рейчъл Роу - сред зрителите в залата беше и нейната майка Камелия Тодорова, във втори – от пловдивчанката Юлия Йорданова. Хуан Перон са Георги Султанов и Атанас Сребрев, Че  - Стефан Вълдобрев и Виктор Ибришимов, певецът, с когото Ева Дуарте заминава за Буенос Айрес – Марк Фаулър и  Момчил Караиванов. Подходено е с определена деликатност към предишния живот на президентшата – сцената с няколко легла, през които тя преминава, и зачеркнатите любовници/поклонници е иронично елегантна, на финала на представлението леглата ще бъдат едно до друго долепени в болничната стая. Интересен образ. И още един друг символ. Момичето с куфара, което пътува в търсене на своята реализация и съдба. Момичетата са повече от едно. Напомнянето става в началото, някъде по пътя на бляскавата й кариера и на финала. Едно от тези момичета е предишна любовница на Перон и в нейната роля видяхме Станислава Момекова. Най-чистото пеене в премиерната вечер.

Високата и миловидна Рейчъл Роу е величествена Ева Перон, актрисата много добре носи костюм, точна е в пантомимата. Тя имаше своите звездни мигове във втората част на представлението, особено добре прозвуча безсмъртният хит "Don't Cry For Me Argentina" . Дубльорка на Рейчъл е непознатата на оперната публика Юлия  Йорданова, певица с необикновен глас, работила в Берлин и в Тайван.

Атанас Сребрев е по-артистичният и точно намерен като сценично поведение Хуан Перон, но пък Георги Султанов пее  по-гласовито. Жанрът е специфичен и се изискват други способности от изпълнителите не само на главните роли – ясна дикция, твърди и отчетливи съгласни...

В мюзикъла най-добре се чувства Стефан Вълдобрев.Той е изпълнителят, който спечели най-продължителните възторзи на публиката. Образът е изграден не като пълен антипод и саркастичен коментатор, както беше при Антонио Бандерас във филма с Мадона като Евита. По-балансиран е в иронията си, но и той събуди социалните симпатии на публиката с монолога срещу притежателите на къщи, апартаменти, асансьори и прочее незаконно  придобити блага.

Отлично представяне на оркестъра. Специално поканени са китаристи за солата.

Балетът е компактен и вихрен – хореограф е Боряна Сечанова. Пъстрите рокли на танцуващите жени, тоалетите на Ева, черните униформи на военните и сивите одежди на тайната полиция дължим на вкуса на Николина Костова-Богданова. Сценографията на Елица Георгиева се запомня със стълбата нагоре към властта и успеха, със светлинната рамка на рампата, която ни прави непосредствени свидетели, едва ли не участници в шоуто на живота на Ева Перон, и старите радиомикрофони (Ева особено, но и Перон са знаели и използвали силата и бързината на въздействие на радиосъобщението), които са поставени от двете страни на авансцената.

Перон, Перон, Перон. Ева, Ева, Ева. Една действително съществувала личност, оставила спомен за социална загриженост и съчувствие към бедните, при това миловидна и способна в контактуването, и прекрасната музика на Андрю Лойд Уебър – как няма да се гледа подобно представление?

Спектакълът е финансиран от ОФ „Пловдив 2019” и е част от официалната програма на Европейската столица на културата.