Една сутрин на световната шампионка по шах в Пловдив

  • от PlovdivTime
  • 20:02, 27.04.2017

от Руслан Йорданов

„Старите шахматисти в Цар Симеоновата градина вече много-много не искат да играят с мен, защото започнах да ги бия“, казва 15-годишната Виктория Радева. Открай време в парка се събират най-запалените познавачи на древната игра в Пловдив и по цял ден местят фигурите, а в свободното от шахмат време решават политическите проблеми на България и света.

Врелите и кипели шахматисти вече са изчислили, че зад невинната й усмивка се крие смъртоносен комбинативен ум. Наясно са също, че си имат работа със световна шампионка по ускорен шах, вицесветовна по класически шах, трикратна шампионка на Европейския съюз и шампионка на Русия. Ученичката от Търговската гимназия в Пловдив и стипендиант на Общество „Nota Bene“ наскоро спечели осмата си републиканска титла по класически шах за девойки. Сега се нуждае от нови мебели, където да нарежда поставя купите и медалите.

В началото парковите шахматисти гледали на нея със снизхождение. Пристига някой дядо и ми казва: „Момиченце, къде си тръгнала? Ей, сега ще те матирам“. След като загуби, настоява да играем още партии, докато ме победи, но не му се получава“, разказва Виктория. Сега повечето градински гросмайстори странят от нея, но чат-пат се намира някой, който да се престраши. „С удоволствие играя с тях, защото е много приятно, влагат си сърцето в играта. От две години редовно ги побеждавам, а някои от тях са много сериозни играчи, по цял ден това правят“, посочва тя.

Днешният смелчага е Кольо Нанев. Дядото не спира да се диви, докато девойката изважда неговите фигури от дъската и обкръжава царя. Останалите градински гросмайстори веднага се нареждат да проследят и анализират комбинацията.

 

 

Виктория седнала зад черно-бялата дъска на тригодишна възраст. „През онази зима боледувах дълго. Баща ми реши да почне да ме учи да местя фигурите. Когато навърших седем години, видя, че имам желание и ми се отдава шахът, и започна по-сериозно да се занимава с мен. Общо взето, той ме научи. Прави всичко за мен. Видя, че имам талант и мога да се развивам в тази област“, спомня си световната шампионка.

Баща й – Славей, посочва, че най-силните качества на Виктория са комбинативният ум, търпението и желанието да се развива. „Дъщеря ми е много борбена, никога не се предава. Напоследък става все по.проницателна, вижда ходове напред и цялата игра в дълбочина“, смята той. От пет години Славей не е извоювал победа срещу нея.

„Обичам да правя нещо по-дълго, харесва ми да размишлявам и рисувам. За тези занимания се изисква прецизност, мислене и време. Шахът доста добре ми пасна. Приятно ми е да се задълбоча върху комбинациите на дъската“, обяснява Виктория.

Деветокласничката от Търговската гимназия пътува непрекъснато, участва в множество турнири и шампионати зад граница. Среща се с гросмайстори и съперници от цял свят. С някои стават приятели, с други – не.   

„Признавам, че има големи разлики между нас, шахматистите, и останалите хора. Доста колоритни сме, въпреки че не личи на пръв поглед“, усмихва се Виктория. Според нея някои от гросмайсторите са доста добри математици, въпреки, че няма пряка зависимост между двете, но играта помага да се развие логическото мислене.

Виктория печели световната си титла по ускорен шах на първенството в Кавала, Гърция, през 2013 г. В последната решителна партия постига реми срещу рускинята Александра Оболенцева, която и до ден днешен си остава нейна основна конкурентка. Пловдивчанката води по точки в крайното класиране и получава златния медал.  

Втора на планетата по класически шахмат става на шампионата в Кадос Новас, Бразилия, през 2011 г. Следват три шампионски титли на Европейския съюз – през 2012, 2013 и 2014 г. в Чехия и Австрия. Междувременно става шампион на Русия на първенството в Санкт-Петербург, златните медали от Балканските първенства е спряла да ги брои. Виктория казва, че вече е натрупала доста запомнящи се триумфи, но най важната си остава победата срещу доайенката на българския шах - гросмайстор Маргарита Войска, преди три години.

„Мечтая си да играя срещу световния шампион Магнус Карлсен. Също така и с българите, спечелили световни титли – Антоанета Стефанова и Веселин Топалов. Досега съм играла със Стефанова само веднъж на сеанс“, допълва стипендиантката на Общество „Nota Bene“.

Виктория Радева се е изправяла и срещу дългогодишния световен шампион Анатолий Карпов. Битката между тях завършва с реми. Шампионката се възхищава от партиите на Гари Каспаров, заради неговия силно атакуващ стил. Следи изкъсо всички етюди на 27-годишния норвежки гросмайстор и №1 в световната ранглиста – Карлсен. „Карлсен играе много бързо и знае до голяма дълбочина позициите на дъската“, посочва тя.

Според Виктория в шахмата е изключително важно да си психически устойчив и да издържаш повече време на дъската. В по-голямата си част играта е психология. „Трябва с езика на тялото ясно да покажеш на противника, че не си нервен и че си готов да го победиш. Също така е съществено да разгадаеш кога съперникът ти е нервен - някои си тресат краката, други си хапят ноктите“, обяснява Виктория.

15-годишната шампионка е благодарна на учителите и съучениците си от Търговската гимназия в Пловдив за подкрепата. „Често ходя по състезания и като се върна в училище, трябва бързо да наваксам пропуснатите уроци. Нямам време за разпускане. Всеки учител ме търси по нещо да ме изпита. Въпреки това имат толеранс към мен, защото и те истински се радват на успехите ми. Надявам се да продължават да ме подкрепят, защото наистина ми е трудно. Имам прекрасен клас, съучениците ми също много ми помагат“, казва още тя.

В свободното си време Виктория обича да рисува и да се разхожда с приятели сред природата. Най-любимите й места са тепетата на Пловдив

„Ние сме умен и кадърен народ. България е една от трите държави на планетата, които имат световни шампиони по шахмат и при мъжете, и при жените. Нужна е обаче повече подкрепа от страна на държавата и на федерацията“, казва бащата Славей, който отделя голяма част от времето си на мъките по търсене на спонсори, които да подпомогнат разноските по пътуванията на световната шампионка за участие в турнири.

Виктория смята, че у нас има кадърни деца във всеки един спорт, но просто не се помага достатъчно за тяхното развитие. „След като не могат да се развият тук, те търсят път навън, което е жалко“, заключава тя.