от Руслан Йорданов

Моторите изръмжават нервно и мъжете скачат досущ като войници, вдигнати от бойна тръба по тревога. Едни зарязват сладките приказки под дебелата сянка, други изхвърчат от басейна, трети оставят започнатия на масата обяд.

Рокерите яхват мощните машини и кавалкадата шумно се понася по шосето за Пазарджик. 25-ят годишен събор на мотоклуб "Вагабонд" върви към своя апогей - надбягването с мотоциклети. 

Жените трудно устояват на чара на моторите и техните ездачи

Фотография: Краси Петев

Шествие от ранните години на пловдивското мотобратство

Фотография: Краси Петев

Класическа рокерска сватба от 1990-те

"Тръпката от рева на мотора няма как да се обясни на хора, които не са летяли върху две колела. Затова е казано, че автомобилът вози тялото, а моторът - душата", размишлява Марин Кунев, председател на "Вагабондс". 

Пловдивският клуб е втори по-старост в Източна Европа, основан е веднага след падането на "желязната завеса" през 1989 г. Преди тях единствено "Нощните вълци" в бившия Съветския съюз са успели да спретнат своята "глутница". 

"Започнахме да се събираме в късните години на комунизма на Чатала /на изхода към Пазарджишкото шосе/. Бяхме хора с различни занимания, обединени от любовта към моторите“, спомня си Марин.  

Фотография: Краси Петев

Вагабонд кръстосва из улиците на Пловдив

Автомобилът вози тялото, а моторът - душата, гласи древна рокерска поговорка

Марин Кунев (вляво) награждава Акулата с приза за най-красив мотор - Big Bear. По-късно той спечели и турнира по канадска борба

Най-мощните машини грабват вниманието на ценителите

"Трудно ги убедих да учредим клуба - тогава властите ни гонеха и хората като цяло гледаха с лошо око на облечените в кожени дрехи мотористи", допълва той. Две години документите им се въргалят из различни институции преди Пловдивското мотобратство да излезе от нелегалност.

По-трудно мотористите се справят с консервативните нагласи в обществото. "В началото хората ни гледаха скептично. Одумваха ни, но впоследствие разбраха, че сме напълно нормални и ни възприеха", отбелязва Кунев. 

През 1990 г. броени месеци след падането на Тодор Живков те стават домакини на първия в историята на България мотосъбор. По неофициални канали мълвата плъзва надлъж и нашир. На Гребната база се стичат хиляди рокери от страната и се понасят в грандиозно шествие. През следващите години мотобратството премества сбирките на плувния комплекс "9-и километър". 

Усещането за свобода и мощ е в основата на любовта към моторите

"Братя на вятъра" от цялата страна се събират край Пловдив

Следващото поколение вагабонди няма търпение да яхне моторите

Вагабондите са положили темелите на няколко традиции. Едната е "Първа пролет" – всяка година на 22 март пловдивските рокери отиват под строй до Бачковския манастир. В светата обител всеки пали по две свещи - една за себе си, а другата - за мотора. Игуменът ги черпи с джинджифилова ракия и отслужва молебен за безаварийно каране. По-късно и клубовете от други градове усвояват обичая да откриват сезона с походи до околни свети места. 

От самото си създаване клубът живее под знамето на пряката демокрация. Общото събрание на мотористите е върховният орган, който ръководи делата. Решенията се вземат с участието на всички рокери. В началото интересът е огромен и набързо 260 мотористи влизат в редиците на "Вагабонд".

За свои девизи те избират сентенциите - "И умирайки, ще яздим" и - "Един за всички, всички за един". Мускетарският слоган и днес е в сила - рокерите винаги се отзовават, когато закъсалите им другари отправят зов за помощ. 

Красимир Ценков спечели състезанието по хващане на шаран с голи ръце

Ловът на прасе е най-интересното състезание. Преди старта животинката се полива обилно с олио

Малко след като прасето бе пуснато, то попадна в желязната хватка на Румен Лудия

Румен Лудия /вдясно/ се представи отлично и на турнира по канадска борба, който бе спечелен от Акулата

За жалост и другият девиз се сбъдва - катастрофите по пътищата са погубили десетки членове на "Вагабонд". На стената с фотографиите в седалището на клуба върху техните чела са изрисувани черни кръстове. От години клубът провежда кампания "Пази моториста! Пази велосипедиста!", която призовава шофьорите на автомобили да бъдат внимателни на пътя и да не отнемат предимството на двуколесните. Многократно са ме удряли. Оцелях, но загубих много приятели, маха с ръка водачът на вагабондите. 

Днес в клуба членуват разни люде с "бензин в кръвта" - собственици на магазини, бизнесмени, управители на заведения, военни /сред тях и генерал/, полицаи, треньори и дори православни свещеници. С четата препуска и кметът на община Тополовград Божин Божинов. 

Загиналите в катастрофи братя се бележат с черен кръст

За да стане член на "Вагабонд", рокерът трябва да отговаря на няколко условия - да кара мотор над 750 куб. см. Нужно е за неговата репутация да гарантират членове на "Вагабонд" и да бъде доказал се в обществото и сред мотористите  човек. Също така е задължително да споделя рокерския идеал за равенство и братство. 

"Има спортисти, които ние отгледахме - купувахме им мотори, ремонтирахме и ги поддържаме с всички сили. Научихме ги да карат", казва Марин Кунев. В Пловдивското братство е израснал многократният републикански шампион Ивайло Никифоров.

През годините "Вагабонд" основава свои клонове в редица български градове, а също и извън пределите на страната – в Илинойс, САЩ, в Великобритания и Испания. Другите мотодружини в Пловдив също произлизат от клуба-майка. "За мен всеки моторист е брат, независимо дали членува в друг клуб", категоричен е Марин.

По традиция съборите се провеждат в плувния комплекс "9-и километър" край Пловдив

Малко след прохождането си децата на рокерите се ориентират

След четвърт век "братята на вятъра" са побелели, но не и укротени. На мотосъборите вече не водят гаджетата си, а децата и внуците. Някои от потомците поемат кормилото от своите предци. Внукът на вехтия "волен ездач" Пейтака - Румен Лудия, е сред най-умелите мотористи.

"Той е откърмен с рева на моторите. Кара от тригодишен. Кара такива машини, каквито не бихте могли да си представите. Има повече умения и стаж от много ветерани", посочва Марин. 

Помъдряват ли мотористите с годините? "Пак сме си луди, но се замисляме малко повече. Видиш ли мотора, тръпката те удря и започваш да мечтаеш. Случва ми се по цели дни да си говоря с машината", смее се Марин.

В турнира по дърпане на въже участват най-малките

Машините търпеливо чакат своите ездачи