Тази гледка от Гребния канал в Пловдив е способна да вдъхнови някой начинаещ поет да напише стихотворение как слънцето открадва скришом велосипеда на задълбочилия се в таблета си младеж и хуква нанякъде.

Първобитното човечество е измислило колелото, открадвайки някога идеята за него от кръглото небесно светило.  Сега слънцето би могло да вземе частичен реванш.

В реалността обаче слънчевият диск ежедневно изпълнява задълженията да изгрява, грее и залязва, от които не може да избяга. Все пак на снимката слънцето клони към залез – вече му се спи и едва ли му е до прояви на дребно хулиганство.  

Сюжетът всъщност напомня на стихчето на френския поет Жак Превер – „Слънчева баня:

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

Превод: Валери Петров