"През 1986 г. в града имаше само три каленички, а днес те са 600. Дай Боже, да станат хиляди", пресмята архиерейският наместник отец Йордан. Всяка година навръх Еньовден свещеникът прекосява Асеновград с литийно шествие в компанията на стотици невръстни дами, пременени във булчински рокли.

Традицията на каленичките (от гръцки - хубава невеста) датира отпреди повече от два века, когато елинското присъствие в града, намиращ се на двайсетина километра от Пловдив, било осезателно. Асеновград се наричал Станимака, а божественият му мавруд е бил прочут от Виена до Цариград като малага.

Според легендата именно в гръцката махала най-напред почнали в деня Йоан Кръстител да обличат най-личното момиче в булчинска премяна и да правят моминско шествие. Впоследствие модата заразила целия град.

Нишаните са пожелания в стихотворна форма, в които се разказва какъв съпруг ще си намери каленичката

 Нишаните отлежават в "мълчана вода" под розов храст през вълшебната нощ

Някои са доволни, че e дошъл техният ред 

В началото на ХХ век гърците се изселват от Асеновград, но обичаят остава. Всъщност асеновградчани твърдят, че каленишката традиция понастоящем е изчезнала в южната ни съседка и се е съхранила единствено в града на река Чая.

Според друга версия същият обичай съществува от стари времена в много села в Южна България под името "Еньова буля", а в Асеновград е възприета градската му версия. Всяка година вечерта срещу Еньовден момичета на възраст между 2 и 8 години пристъпват прага на Етнографската къща. Там те оставят в менчето под цъфналия розов храст своите "нишани" - обеци, гривни, фиби, пръстенчета, герданчета и др.

В "мълчаната вода" женските аксесоари прекарват вълшебната нощ, когато според поверието се отварят портите между небето и земята.

В детските очи литургията е скучна и протяжна

На този ден храмът е място за детски игри

Свещеникът дава свето причастие на каленичките

"Традицията твърде силно се е изменила. Някога са избирали по едно момиче на възраст над 6 години за "слънчова невеста" или каленица. Днес всяко момиче иска да се премени, цели семейства си взимат отпуск и идват от чужбина специално за празника", казва пенсионирата учителка Росица Желязкова.

По думите й през комунистическата епоха слънчовите невести са излизали спорадично и полулегално, а традицията е била тотално занемарена. "Невероятен бум имаше през лятото на 1990-а - учениците от всички училища се включиха в шествието и целият град пееше с каленичките", спомня си тя.

Много важно условие за избора на каленица било детето да е от заможно и благополучно семейство. Вярвало се, че късметът и богатството на нейните родители ще се пренесе върху всички жители. 

Затова и благословията, която след шествието свещеникът давал на момиченцето, е трябвало да се осъществи под формата на здраве, берекет и благоденствие за градчето. Първоначално девойката е била съпровождана от свита приятелки.

Шаферките били длъжни да изпълняват всичките й желания и капризи. Зад булката крачела нейна дружка с чадърче в ръка. Ако "сватбената" процесия се сблъсквала с друга такава, детето с чадърчето веднага прикривало лицето на невестата.

Граждани аплодират процесията направо от балконите си

Отец Йордан пръска със светена вода събралото се множество

Военният оркестър обогати народния празник с блестящи импровизации на рок-парчета

Според поверието двете булки не трябвало да се поглеждат, иначе било на лош късмет. През цялото време девойчетата пеели: "Вижте нашата каленичка, колко е красива. Тя ще стане по-красива, нека ни е здравичка". Женското шествие някога е било охранявано от момци с тояги.

"Някога всяка каленичка е водила шествието с ветрило. То е било белег на финес и елегантност. За съжаление сега не виждам момичета с ветрило. Хубавото е, че доста от тях носят чадърчета, които също са задължителен елемент на обичая", отбелязва Росица. Охраната от момчета също е отживелица, но местните общественици кроят планове догодина да възродят правилото и да въоръжат малчуганите с шпаги. 

Асеноградчаните, заминали на гурбет, също не забравят Еньовден. Всяка година на празника десетки каленички пристигат с полети от САЩ, Великобритания, ЮАР, Белгия, Германия, Гърция и другаде. Заради настояванията на щерките си цели семейства планират летните си отпуски така, че на празника да бъдат в родния си град.

По принцип едно момиче може да бъде каленичка най-много до три години, но днес някои карат и по петилетка. В миналото след като някоя каленичка се е "пенсионирала", нейната рокля е преминавала в наследство за следващата. Понастоящем всяка уважаваща сее си малка дама тук къта по няколко булчински рокли в гардероба. В последните десетилетия градът се утвърди като безспорната сватбарска столица на България с десетките си модни студиа и шивашки ателиета за булчински тоалети.

Рано сутринта нишаните се вадят от менчето се наричат за здраве и благополучие. В местната версия наричанията са посветени на бъдещите съпрузи на каленичките. След това момичетата минават през еньовския венец, оплетен от 77 билки и половина.

Всяка година каленичките си шият нови сватбени рокли, до 8-годишна възраст някои натрупват солиден гардероб 

Чинелистът събира най-щедрите овации

Родителите се вълнуват повече от момичетата

След тържествената литургия, която родители и деца използват и за фотосесии в храма, множеството се отправя към параклиса "Свето въведение Богородично". Там отец Йордан отслужва водосвет и произнася напътствена реч към госпожиците, които неизменно титулува "Ваши Превъзходителства".

След водосвета начело на шествието застава градският военен оркестър и с маршова стъпка води процесията през мостовете над река Чая до центъра на Асеновград. Хилядна тълпа посрещна слънчовите булки с аплодисменти на площада, където веселието продължава до вечерта.

  Еньовският венец е изплетен от 77 билки и половина

 С многобройните си модни ателиета Асеновград се наложи като сватбената столица на България

 Дамите от града на река Чая получават аристократично обучение от малки