Само преди няколко месеца съвсем близо до Пловдив любители на природата маркираха нова екопътека. Маршрутът води до връх Кутра и съответно носи неговото име. Началото е съвсем близо до Асеновград, а продължителността е 6 км. Изминаването на екопътеката ще ви отнеме около 2-3 часа в зависимост от темпа на ходене.

Екопътеката е подходящо маркирана, с информационни табели за растенията и животните, които се срещат наоколо.

Съвсем наскоро десетки души от Асеновград преминаха маршрута, като започнаха през параклисите „Св. Атанасий“, „Св. Варвара“, „Св. Йоан“ - ул. „Рилска“ - „Св. Христофор“ и „Св. Нестор“ - връх Кутра - параклиси „Св. Димитър“ (Бакуриани), „Св. Ефиромени“, „Преобажение Господне“ - ул. „Захари Зограф“ - вековен чинар - ул. „Янтра“ - параклис „Св. св. Петър и Павел“ - ул. „Рилска“ - параклис „Св. 40 мъченици“ и обратно.

В памет на алпиниста Боян Петров инициаторите за изграждането на екопътеката поставиха на връх Кутра негово послание, което гласи: „Върховете далеч не са само високи точки от релефната карта в кабинета по география. Не са и места за вманиачени туристи, влюбени трекери или амбициозни алпинисти. Върховете са преди всичко необятно поле за изява на човешкия дух и място да изпробваш уменията си за оцеляване в живота – пряко и преносно.”

Може да тръгнете по екопътеката и от параклис „Свети Димитър”, до който може да стигнете и с кола.  Той се намира на височина 400 метра над града. Има пещера, която някога е служила за таен изход от замък. Построен е през ХІ век. 

За параклиса трябва да поемете по пътя след Асенова крепост и на един завой има малък обособен паркинг, където може да оставите колата си, и указателна табела за параклиса. 

Първоначално параклисът е построен през 1864 г. върху основите на крепостната църква. Впоследствие, след напускането на старото население на Горни Воден (20-те години на XX в.), той е занемарен, а след това и почти разрушен. Параклисът е възстановен в днешния му вид в края на XX в.

Параклисът е построен върху основите на средновековна църква, принадлежала на крепост, известна в историографията под името Воден или Вотина, която от своя страна е изградена през късната античност, като съществуването ѝ е продължило и през средновековието.

Възвишението Свети Димитър, върху което е разположена крепостта, е естествено защитено от изток, север и юг. Склоновете му са стръмни, като теренът е по-полегат единствено откъм запад, където бил входът на крепостта. От изток височината се огражда от Амандере, а от запад - от селския поток, течащ през средата на Горни Воден. Освен това височина има стражево положение, защото макар и само 516 м над морското равнище,от нея се наблюдават цялото Пловдивско поле, подстъпите към долината на река Чая - единствен проход към Беломорието в Централните Родопи и съседните родопски склонове.

Източници:haiduk-tourist; Опознай.бг