Доброволци на Червения кръст показват как се спасяват ранени

Когато видите младежи с червени кръстове на гърдите да бързат занякъде, значи наблизо има изпаднал във беда. Те раздават храни на бедните, грижат се за самотни старци в селата, помагат в социалния център, обучават хора да спасяват ранени, посещават домове за сираци и деца на бедни родители.

"За съжаление светът не се  е променил много през последния век и половина - сполетяват ни войни, катастрофи, природни бедствия и социални катаклизми от всякакъв характер. Затова и много от нашите задачи си остават същите", казва Таня Георгиева, секретар на Областната организация на Българския Червен кръст (БЧК) в Пловдив. 

Тя често цитира устава от 1879 г. на предшественика на БЧК в града - благотворителното дружество "Свети Пантелеймон": 

"Св. Пантелеймон" си поставя твърде отговорни задачи - да се грижи и помага на болни от всякаква народност в Източна Румелия, както в случаи на епидемия и други природни бедствия според колкото му позволяват средствата.

Средствата дружеството събира от ежегодни едномоментни пожертвования в пари, храна, вещи и всякакви имоти от просия и с кутии". "Нищо не се променило - и до ден днешен пред вратата ни има касичка за дарения", смее се Таня. 

Общественото здравеопазване в България прохожда по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г., а първите заведения са руските военно-временни болници. Пълномощникът на Руския червен кръст княз Шаховски отбелязва в спомените си: "Нашите болници не отказваха да дават подслон на болните от местното население и българската милиция, както и нашите военни лекари не отказваха, за тяхна чест, да оказват почти безплатна помощ на жителите, обърнали се към тях за съвети или помощ.

Обилният брой на военно-временните болници и доверието, което изпитваше населението към нашите лекари, не можеше да не повлияе благотворно на неговите възгледи за лечебната помощ, в ползата на която то имаше възможност ежедневно да се убеждава". 

В града на седемте тепета през 1878 г. се учредява Пловдивското благотворително дружество, чиято основна задача е "да поддържа разни благотворителни заведения като сиропиталища, къщи за престарели сиромаси, болници и други, според нуждата от такива заведения и средствата на дружеството". 

Година по-късно под руска опека видните пловдивчани се събират в Централното училище и под председателството на българския екзарх Йосиф I учредяват благотворителното дружество "Св. Пантелеймон". Уставът му е преписан от този на Руския Червен кръст, а избраният светец е покровител на императрицата. За негов председател е избран д-р Стоян Чомаков.

Братската подкрепа не свършва дотук - при оттеглянето си от България руснаците  даряват цялото си медицинско оборудване на "Св. Пантелеймон". Междувременно руската милосърдна сестра Луиза Егоровна Папе оглавява новото сиропиталище в града.

За обучението на български милосърдни сестри в Източна Румелия са командировани четири руски медицински сестри. В Пловдив курсовете за сестри и акушерки провежда Маргарита Смолникова. Младият лекар Константин Угрюмов организира първия курс за фелдшери и обучава 40 младежи на основите на медицината. 

Дружеството "Св. Пантелеймон", което се издържа от благотворителност, развива бурна дейност в първите години. В кратки срокове открива три болници на територията на Източна Румелия - в Пловдив със сто легла, в Бургас - с 80, и в Сливен - с 25, а лечебницата в Ямбол е разширена до 60 легла.

Новата болница в Пловдив е построена през 1885 г. в подножието на Младежкия хълм (Джендем тепе) и разполага с 225 легла. В сградата днес се помещава градската психиатрия. След Съединението през 1891 г. пловдивският "Св. Пантелеймон" се слива с БЧК.  

Болница "Св. Пантелеймон" е построена през 1885 г. под Джендем тепе

Освен за организиране на здравната помощ червенокръстците се мобилизират силно по време на войните - създават полеви болници и лекуват ранените на фронта, както и в тила, раздават храни на гладуващите, изграждат детски домове и летни лагери за сираците.

През 1915 г. БЧК организира първите курсове за сестри-самарянки, които се грижат за българските войници и за болните от бедни семейства в града. По-късно - през 1939 г. доставя първата моторна санитарна кола (линейка) в Пловдив. 

Червенокръстците винаги се намесват при критични ситуации. През 1907 г., когато избухва епидемия от малария, те купуват и раздават на болните лекарства (хинин). Отзовават се на мига при всяка епидемия, пожар или наводнение на река Марица.

В средата на 1920-те години Червеният кръст поема главната грижа за над 800-те хиляди бежанци от Тракия и Македония, които идват в България само с ризата на гърба си. Тогава БЧК отваря в Пловдив шест обществени кухни, където ежедневно се хранят 1000 души. Под тепетата изникват три бежански квартала.

Организацията събира дарения от граждани в общ размер от 7 млн. лв. Отделно червенокръстните организации от Германия, Великобритания, Италия, Белгия, Швеция и Франция изпращат помощи, възлизащи на 15.7 млн. лв.

Сестри-самарянки в Пловдив през 1915 г.

"Колкото е богата историята на Пловдив, толкова е богата и историята на дружеството на Червения кръст в града. Нашето дружество е било до хората и при най-ужасното бедствие - земетресението през април 1928 г. Тогава Пловдив е бил изцяло разрушен.

Болницата е била изнесена на палатки в Градската градината, но докторите са продължили да лекуват. С общи усилия градът е възстановен", разказва секретарят на червенокръстците в Пловдив.

Международното движение на ЧК се отзовава и изпраща облекло, храна, серуми, лекарства, палатки и др. на стойност 24 млн. лв.  

Няколко стотици червенокръстци от цялата страна незабавно пристигат в Пловдив да помагат. Доброволците обслужват трапезариите и се грижат за сираците и бездомните деца в откритите 12 детски лагера. Лечебница за болните деца се открива в село Марково. Обществени трапезарии се разполагат в 48 селища, пострадали от земетресението.

След земетресението през април 1928 г. останалите без дом живеят на палатки

В периода до 1944 г. БЧК съвсем не е единствената благотворителна организация в Пловдив. Действат още няколко частни милосърдни дружества - "Майчина грижа", което издържа сиропиталището, Дружеството за подпомагане на бедно-болните, Върховният комитет на благотворителността, Дружеството за борба с туберкулозата, дружество "Инвалид" за пострадалите от войните, арменска и еврейска благотворителни организации, а също и землячески - тракийско и добруджанско дружества, женски и пенсионерски групи за взаимопомощ. 

През 1926 г. отваря врати и Домът на благотворителността и народното здраве "Д. П. Кудоглу", издържан от известния филантроп и търговец на тютюн. 

"В онова възрожденско време богатите фамилии са подкрепяли бедните и слабите. В Пловдив съществува култура на даряването. И в най-тежките военни години е имало кухни за бедни, сиропиталища, лагери за децата", обобщава областният секретар на БЧК.

След 1944 г. здравеопазването в България става изцяло държавно, а червенокръстното движение е профилирано като масова организация. Вече не се занимава с изграждане и издръжка на болници, а с различни здравни кампании - в полза на кръводаряването, борбата с алкохолизма, предпазване от епидемии, хигиенизиране на населените места, уреждат обучителни курсове за оказване на първа помощ на ранени при катастрофи и др.

Гражданите са приканвани да стават доброволци и в резултат през 1976 г. броят на членовете на БЧК в Пловдивски окръг вече надхвърля 200 000 души, което представлява 36% от населението. Годишно кръв даряват над 100 хиляди човека, а различни здравни курсове завършват над 160 000.

Заедно с това червенокръстците полагат основите на службите по водно и планинско спасяване в България. Участват също в противохолерните имунизации на населението и в различни санитарни и профилактични кампании.

Пловдивският БЧК има мощна мрежи от доброволци

"В историята на България Червеният кръст е основал първите болници, санитарния контрол, Бърза помощ, спасителните служби. Имаме богата история с традиции и сега трябва да се преобразуваме, за да сме адекватни на времето и проблемите", категорична е Георгиева.  

След 1989 г. Червеният кръст си възвръща статута на обществена хуманитарна организация. Приет е специален закон за БЧК, което ги отличава от останалите фондации.  

Българската секция се радва на значителен престиж - през 2011 г. получи световна награда за най-добре въведено доброволчество. Пловдивската е една от водещите организации в България, втора по големина след Софийската.

"Оказваме всестранна помощ според нуждите на населеното място - едно е в Асеновград, друго е в Сопот", допълва тя. Не е повод за гордост обстоятелството, че и през 2016 г. БЧК продължава да раздава храни в европейска България.

"Рискът от безработица не е толкова висок, но стандарът на живот е много нисък стандарт. От няколко години у нас наблюдаваме нарастването на "работещите бедни", както, между другото, става и в цяла Европа", смята тя.

Според нея много семейства не могат да се справят с основните жизнени потребности - храна, лечение. Въпреки оказваната им подкрепа, нуждаещите се не могат да се отлепят от материалното, за да се издигнат до духовното.

"Работим по африкански програми за подпомагане. При тях за ефективност много трудно може да се говори, действаме на ниво оцеляване", заключава Георгиева.