Фенерът и поетите
Уличните фенери неизбежно са вдъхновявали градските поети, творили преди изобретяването на електричеството.
Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Така започва едно известно стихотворение на българския поет-експресионист Гео Милев (1895-1925 г.) Уличните светилници се срещат често и в стиховете на един друг, по-лиричен стихоплетец – Александър Вутимски (1919-43 г.)
Градът е вече пуст. И е ноемврий...
Дърветата във тъмнината дремят.
Един след друг бездомните фенери
по ъглите и мостовете скитат.
Фенерите в центъра на Пловдив, макар и с електрически крушки, пръскат омагьосваща светлина и допълват романтичната атмосфера на града. Въпрос на време е младите поети в европейската столица на културата да преоткрият очарованието на уличните лампи и да ги възпеят.