Уличните фенери неизбежно са вдъхновявали градските поети, творили преди изобретяването на електричеството. 

Главата ми -

кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

Така започва едно известно стихотворение на българския поет-експресионист Гео Милев (1895-1925 г.) Уличните светилници се срещат често и в стиховете на един друг, по-лиричен стихоплетец – Александър Вутимски (1919-43 г.)

Градът е вече пуст. И е ноемврий...

Дърветата във тъмнината дремят.

Един след друг бездомните фенери

по ъглите и мостовете скитат.

Фенерите в центъра на Пловдив, макар и с електрически крушки, пръскат омагьосваща светлина и допълват романтичната атмосфера на града. Въпрос на време е младите поети в европейската столица на културата да преоткрият очарованието на уличните лампи и да ги възпеят.