от Руслан Йорданов

„Непрекъснато се говори как днешната младеж в България е съставена от бездушни егоисти. Аз съм категоричен противник на това внушение и разполагам със солидни доказателства за обратното”, отсича Таня Георгиева, областен секретар на дружеството на Българския Червен кръст в Пловдив.

Според нея през последните години устойчиво расте числото на младежите и девойките, желаещи да се включат в хуманитарните мисии в града и региона. „В БЧК имаме силно развито доброволчество. Винаги ни подкрепят млади хора и това е нашата гордост”, допълва тя. За да обясни недоумението на околните, Таня се позовава на констатацията на Екзюпери: „Всяко поколение забравя какво е било в неговата младост”.

В миналото Червеният кръст е строял болници и е издържал лекари, а днес функциите му наред с помощта при хуманитарни катастрофи, са предимно социални.

Една от знаковите кампании на червенокръстците е „SOS! Час внимание!”, посветена на самотните възрастни хора.

Начинанието тръгна през 2014 г. по идея на охранителната фирма „ТРАФИК”. Освен осигуряването на физическа охрана на изоставените дядовци и баби в отдалечените села, служителите на компанията заедно с доброволците на БЧК пазаруват лекарства по рецепти на възрастните хора, доставят им и хранителни продукти.

При спешни случаи те превозват старците до най-близката болница. Патрулите ежеседмично посещават  домовете на самотните старци и откликват на техните нужди. „Картината по селата е страшна. За младите хора са полезни ходенето по селата и срещите с възрастни хора. Мерят им кръвното и помагат в домашната работа. Днешните градски деца вече нямат контакт със селото.

За някои младежи понятието бедност и самота са много абстрактни, а този опит им дава ново знание и отношение към света. Осъзнават какво е страданието и значението на милосърдието”, обяснява областният секретар на БЧК.

Доброволците също така раздават храни на бедните в града и посещават детските клиники. „Когато видят борбата за живот на едно бебе, това завинаги се запечатва в младежкото им съзнанието”, смята Георгиева.

Червеният кръст възпитава едно от позабравените изконни качества - да подадеш ръка на падналия. Често се случва получилите помощ хора, на свой ред да се включат с цялото си сърце в хуманитарните мисии на БЧК. 

Пред очите на Таня са израснали няколко поколения червенокръстци. „Някои заминаха, други останаха. При нас човек забогатява с приятели - доброволството създава силни в емоционален план връзки.

Доста семейства се събраха - сприятеляват се по време на мисия и се влюбват. Децата на моите връстници са доброволци, пък и внуците им вече тропат на вратата на БЧК”, подчертава областният секретар на организацията.

С желание да помогнат пристигат не само хора, проводени от фамилиите си, но и такива, които отнякъде са чули за кампаниите на червенокръстците. През лятото пък прииждат студенти от университети в Европа и САЩ, където стажът в Червения кръст се счита за изключително престижен. 

В милосърдното дружество се влиза лесно - трябва да приемеш идеите на БЧК и да си избереш дейности, присъщи за теб. „Никой с нищо не те задължава.

В продължение на повече от 30 години всяка сряда младежите се събират и решават какво ще правят следващата седмица. Ние им спускаме плана с ангажиментите и те сами преценяват кой, как и къде и да участва”, казва тя.

Често младите хора ги привлича и защитената среда, в която попадат в БЧК – тук няма престъпност, егоизъм, алкохол, наркотици и чалга. Работят с хора, движени от благородни подбуди.

„Работата в БЧК трябва да я възприемеш като призвание и да си настроиш живота спрямо него. На мен мисията ми бе наложена от моята майка, която остава сираче по време на Втората световна война.

Дядо ми е убит в Унгария при настъплението на Българската армия към Берлин и майка ми е отгледана в дом за сираци”, разказва Таня. Години наред  заедно с майка й всяка Коледа посещавали сиропиталищата в Пловдив.

В студентските си години Таня Георгиева става доброволец на червенокръсткото движение. „Преминах много различни лагери и обучения. Там намерих много приятели от всички университети в страната, с които и до днес поддържаме връзка”, спомня си тя.

Ранната смърт на майка й е преломен момент за нея. „При подобно тежко изпитание човек си „сменя тапетите”. Тогава реших да започна работа в БЧК”, допълва тя.

Постъпването й в Червения кръст през 1997 г. съвпада с тежката икономическа криза в България, изразяваща се в хиперинфлация, висока безработица и масово обедняване. БЧК изпраща апели за помощ и от цял свят пристигат самолети, кораби и камиони, натоварени с храни, лекарства и стоки от първа необходимост.

Малко по-късно Георгиева започва и първия си проект - откриването на социална трапезария в Пловдив с помощта на Швейцарския Червен кръст. Следват стотици други кампании, сред които най-мащабното начинание е отварянето Мултифункционалния социален център, който вече 16 години действа в града под тепетата.

Той разполага с целодневна детска градина, център за миграция и превенция на трафика с хора, звено за помощ за жертви на домашно насилие и насилствена проституция, кабинет за социална адаптация.

Осигуряват се също и грижи за възрастни хора, поддържат се социална трапезария и учебен център. Програмата работи с помощта на различни чуждестранни дарители.

Освен Таня, другият мощен двигател на БЧК в Пловдив и областта е председателят д-р Петрония Карамитрева. В продължение на дълги години тя е зам.-ректор на Медицинския колеж и е възпитала поколения медицински сестри.

Най-големият ангажимент на БЧК в наши дни е да подпомага държавата при бедствени ситуации. За целта те поддържат доброволчески структури и спасителни екипи. При последните наводнения в Мизия и Варна червенокръстците изпратиха тонове с хуманитарна помощ.

Разполагат и с отряди от планински спасители, отделно обучават водните спасители и упражняват контрола над басейните.

Таня е наясно, че при постоянния сблъсък с тежките проблеми, понякога човек се изчерпва. „Не всеки би могъл да издържи. На един курс в Америка ни обучаваха на техники за самосъхранение.

За да можеш да помогнеш, първо трябва ти самият да оцелееш”, обяснява тя. „Има потресаващи случаи и съдби, че се случва да прегориш. Няма как да не си ги занесеш вкъщи и да не мислиш за тях през нощта”.

Традицията на дарителството в Пловдив е жива и благородните кампании на БЧК срещат подкрепа и сред предприемачите. Освен кампанията „SOS! Внимание!”, която се провежда съвместно с „ТРАФИК”, друг голям помощник на Червения кръст е доц. Николай Добрев - председател на Съвета на директорите на Комбината за цветна металургия (КЦМ).

„Освен, че е отдаден на работата си професионалист, доц. Добрев в същността си е филантроп - спонсорира доста културни събития в Пловдив, но спомоществователството му в голямата си част е насочено към социалната дейност”, посочва Георгиева.

Николай Добрев е тясно свързан с Червения кръст и дори е бил председател на дружеството в Пловдив за един мандат. Целият колектив на КЦМ - над хиляда души, са доброволци на Червения кръст. В случай на голямо бедствие, Добрев е поел ангажимент безплатно да осигури превоза на хуманитарните помощи до всяка точка на страната. 

Последната инициатива, в която Таня Георгиева участва, е общество „Nota Bene”. Благотворителното дружество е създадена по идея на три студентки от изтъкнати пловдивски фамилии – Николет Матакова, Елизабет Джамбазова и Надя Колева.

През настъпващата учебна година „Nota Bene” ще раздаде сто стипендии на талантливи ученици между 7 и 12 клас от всички училища в Пловдив.

„Средното образование в България е голямото предизвикателство пред обществото. За съжаление се случва да излизат полуграмотни зрелостници, от които не можем да очакваме да станат добри специалисти и пълноценни членове на обществото”, смята Таня Георгиева.

Тя припомня, че благотворителността е част от националната традиция, особено в Пловдив. „Успелите българи през Възраждането – индустриалци и духовни водачи, са отделяли от средствата си и са пращали деца да учат в чужбина.

Тези младежи са се върнали и са станали строителите на съвременна България – лекари, учители, инженери и прочие”, обяснява областният секретар на БЧК. Стоте талантливи ученици, подпомогнати от обществото, ще преминат специално обучение в Червения кръст. И вероятно ще станат гръбнакът на следващото поколение от доброволци.