Пореден литературен скандал възпламени социалните медии и вплете името на Георги Господинов в интрига. В пост, вероятно отговор на публикация на автора на „Физика на тъгата”, писателя Недялко Славов го класира извън десятката на съвременните писатели. Какво предизвика гнева на пловдивчанина?

„Испания! Времеубежище е Книга на седмицата в днешния брой на Ел Паис/ El País! И първа рецензия за книгата там: "...фрагментарен и необуздан роман, който е абсолютно изключителен. Господинов, вече преведен на повече от 23 езика и носител на повечето от големите европейски награди, принадлежи към рода на Хорхе Луис Борхес, Итало Калвино и Жорж Перек...", превод Мария Вутова.

Малко по-късно на стената на Славов се появи следният пост: „Авторът Господинов е извън десетката на съвременните български писатели, това е със сигурност. В потвърждение мога веднага да изброя поне дузина съвременни белетриста: Зарев, Делчев, Дворянова, Русков, Андреев, Ранчев, Никифоров, да продължавам ли? С поезията му положението е същото. Само от неговото поколение с едно-две стихотворения го обезсмислят Тома Марков и Калин Терзийски. Това за литературната му „стойност“. Но най-страшното, което той нанася на литературния живот е политкоректното разложение на самата идея на литературата. Такъв политически проект в словото, такова „ инженерингово“ налагане в името на политкоректността, не е било досега в съвременната ни история. В литературен формат, по идеи, послания и художествено качество, той ми напомня на песенния конкурс на "Евровизията". Уви, това има радиоактивно облъчващо въздействие върху духа и възпитанието на младите, идващите и изобщо обезсмисля литературната среда на нацията. Така всеки един млад автор, който напише книга по рецептата на политкоректното послушание, смята че вече е стъпил на територията на литературата. Същото се случва и с читателя. А това е смърт за духа.”

В последствие авторът премахна имената на писатели и поети, с които сравнява Господинов, както и изречението „това за литературната му „стойност”.

Георги Господинов не отговори на поста, но последва лавина от разнопосочни коментари и това принуди Славов да ги блокира. За интереса към позицията му свидетелстват само реакциите с емотикони и препостванията на мнението му.

Немалко обаче бяха реакциите със срещуположен знак – на недоволство и обвинения в нетолерантност. Публикуваме част от мненията в публичните разговори в интернет, но преди това ще припомним, че това не е първият случай, в който творчеството на Георги Господинов е атакувано от колега.

„Господиновчето взело награда от чичковите червенотиквеничковчета. Тоя естетически планктон. И ония двулевковци. Евтинджоси. Взети заедно образуват 2-те стотинки, които намерих днеска на пътя. 1 стотинка плюс 1 стотинка. Впрочем там им е и мястото - на пътя. Но как такива нищожества са стигнали толкова далеч?

Креатура на агентурата. Срамно е да си от тия. Това значи, че си смешен, евтин и сантиментален глупак. И промит мозък. Заслужаваш презрение, ако си от тях. Deplorables”, написа преди години в социалните мрежи Милен Русков, след като Господинов бе отличен с награда „Перото”.  Две години по-късно – по време на церемония за връчване на приза Писател на годината в Националната библиотека Русков намери сили да се извини публично на колегата си. Като носител на наградата за предходната година, той се обърна с думи към настоящия победител – Господинов.

„Казах едни работи, които не трябваше. „Когато се води конкурентна борба, хората често казват един за друг неща, които не трябва. Не съм изненадан, че Георги Господинов получава наградата на читателите на Столична библиотека, защото той е един от най-популярните и най-добрите български писатели“, каза Русков и така между двамата се стигна до помирение.

Така на литературния фронт се оформя нова конфронтация, макар че Махатма Ганди казва "Око за око и светът ще ослепее".

ПЕТЪР КРАЕВСКИ, писател:

По повод атаката на Недялко Славов към Георги Господинов, ще кажа само това... Който и да си ти - голям, малък, велик или мизерник, остави го Г. Г. на мира. Ако се мислиш за по-добър писател или мениджър, ей ти я пистата – надбягай го. Ама, литературата не била спорт. Е, защо рипаш тогава? Защо изобщо трябва се чувстваш онеправдан от чуждия успех? Харесваш, не харесваш, уважавай другостта, още повече, когато тя се проявява в следващото поколение, което се очаква да „обащиниш“. Не бъди Тарас Булба. Остави простор на бъдещето. Нека цъфтят всички цветя, както е казал китайският мислител. Ако ти стиска, напъни се и цъфни, скромно допълвам аз. Стига да не направиш нещо друго. От зор. Макар, че и от това ще има полза – поне ще наториш литературната нива. Който се познае в тези думи, да прощава. За протокола - прощавам и на себе си.

КРУМ ФИЛИПОВ, ПИСАТЕЛ:

Срамна работа. Особено сред популярните пловдивски писатели има едно библейско напрежение, морален императив и малко магически реализъм, трудно се понася всичко това.

РАДОСЛАВ БИМБАЛОВ, писател:

Един български писател по безпардонен начин оплюва Георги Господинов. Нарича го “политкоректен инженерен проект, извън десетката на съвременните български писатели”. Хулещият е изявен автор, с родни литературни награди и почести. Няма да го спомена, защото ме е срам да му пиша името. Сигурно и щях да го подмина, но неговата жлъч пробива пространството през един от основните рупори на омразата тук - Мартин Карбовски, който прави личната изцепка на онзи писател публично достояние. Естествено, добре хранената с ненавист аудитория на Карбовски веднага започва да реди собствени плюнки по Георги Господинов. Настървени, до кръв.

Вижте, аз напълно разбирам всичко това. Не е нужно да четеш Господинов, за да го критикуваш. В осакатеното ни образование, в час по литература ни учеха точно това - да зубрим критика, за да добием “правилното отношение” относно литературни шедьоври. Беше много по-важно да наковеш в смотания си мозък “какво е искал да каже автора”. Спомням си как след като завърших средното образование си наложих да се връщам към класически произведения, които съвсем нарочно съм пропуснал в училище, замествайки ги с удобната, препоръчвана ми от учителите, “критика”.

На младите хора днес искам горещо да препоръчам да четат Господинов. Не защото е най-успешният български писател извън България и отнася множество награди навън. Не защото един испански критик онзи ден го сравни с Борхес. Не, не го четете затова. Четете сега “Естествен роман”, “Физика на тъгата” и “Времеубежище”, защото сте съвременници на Господинов. Ходите по едни павета, гледате едно кино, седите в едни кафенета с него. Затова попивайте думите му сега, докато дишате заедно.

На прописващите сега млади писатели пък ще пожелая да не харесват всичко, което пише Господинов. Да намират неговите кусури, за да ги преодолеят в собственото си писане и да го задминат, някой ден.

А на онзи известен роден писател ще пожелая да чете само и единствено себе си. Така няма да страда, че не умее да бъде Георги Господинов.

ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ, писател, реагира също с коментар по повод материала, в който Площад Славейков разказва за казуса:

Приемам материала на г-жа Силвия Недкова. В литературната общност е нормално да има престрелки, неприемане, дори и кавги, но има едно задължително нещо: толерантност. Сиреч, не си длъжен да харесваш, но си длъжен да признаваш другия. Гео Милев е нападал жестоко Иван Вазов, но - представете си! - го е включил в съставената от самия него Антология! При това на първо място!

ПЕТЯ КОКУДЕВА, писател:

На мен лично ми е тъжно, че Господинов има нелеката съдба - като единствен популярен от този порядък - да изнася на гърба си всичката насрещна малоценщина по тия земи.

Иван Ладжев, поет: