Есен е - най-романтичният сезон, сезонът на романтичните разходки. За двама! А какво по-красиво място да създадем спомени с половинката от романтичния Пловдив. 

Когато свързваме Пловдив с романтика, в съзнанието ни веднага изплува пловдивчанката Мария Нейкова и прекрасното й изпълнение на "Вървят ли двама". "И път да няма, не ще се спрат..." - пее се в песента. Тук, в Пловдив, пътищата са много. И не един от тях може да бъде извървян от млади двойки, които желаят да внесат малко романтика в ежедневието си. 

Това ще направим и ние в днешния маршрут. Грабваме любимия човек под ръка и се отправяме към Стария Пловдив. Първата ни спирка днес е Небет тепе. За този хълм често се твърди, че е най-старото поселение в Пловдив. Това твърдение не е съвсем вярно, но е истина, че именно тук животът не е спирал от самото възникване на първото праисторическо селище преди 8 000 години. Измежду руините на доста по-късната крепост още се носи легендата за Хемус и Родопа и създаването на седемте тепета в града.

Преди много, твърде много години Тракийската низина била равно и широко поле. Никъде нямало възвишения, не стърчали величествени укрепления, виждала се само необятната обширна и плодородна равнина. Живяла тук красива девойка на име Родопа. Очите и били по-сини от морето и от водите на пълноводната тогава река Хеброс (Марица), на чийто бряг тя обичала да седи с часове. Винаги била придружавана от верния си спътник - исполина Хемус, който безкрайно много я обичал.

Един ден на брега на реката доплувал самият Посейдон - богът на всички морета и реки. Зърнал той Родопа, която се оглеждала във водата, и останал запленен от хубостта й. Забравил всичко, Посейдон й предложил любовта си, а тя с радост му отвърнала и го приела за свой мъж. Не след дълго се родил и синът им - прекрасният Евмолп. 

Минали няколко щастливи години. Постепенно дълбоката река отесняла за бога и той закопнял отново за морето. Един ден той просто си тръгнал, напуснал любимата, като взел със себе си и малкия им син. Майката била съкрушена и го молела да й остави поне детето, но сълзите й не го трогнали - той бил решен да отведе Евмолп в Страната на мъдростта, където учели децата на боговете.

Тогава с появил Хемус. Единствен той откликал на зова за помощ на отчаяната тракийка, към която все още таял дълбоки чувства. Забравил, че застава срещу бог, великанът грабнал една огромна канара и замерил Посейдон с нея. 

Посейдон се разярил от тази дързост, гневът му изригнал като вулкан, мълнии затрещели в небето, а водите на Хебър се надигнали и закипели. Вдигнал тризъбеца си и разбил с него канарата на седем парчета. Така се появили седемте хълма. 

Колкото до Хемус и Родопа - самите тях богът превърнал в гигантски скали. На юг от низината останала красивата тракийка Родопа - днес една от най-красивите български планини, а на север се издигнал Хемус. Двамата били обречени вечно да гледат един към друг през равното поле, а никога да не могат да се стигнат. 

Минали години и малкият Евмолп пораснал. След като завършил учението си, той се заръвнал в родните земи, за да търси майка си. Дълго я търсел, но от нея нямало и следа. Накрая се установил тук, където и ние стоим в момента, и станал първият жител на града. Създал семейство, а потомците му наричали Пловдив с неговото име - Евмолпиас.

От тепето ясно се вижда река Марица, която и днес си остава най-пълноводата река на Балканите, Стара планина на север и Родопа на юг, а между тях са наредени Дановия и Младежкия хълм, заедно с Бунарджика. 

Спускаме се по калдъръмената уличка "Д-р Стоян Чомаков" и се спираме пред църквата "Св. Св. Константин и Елена". Зад днешния храм се крие вековна история. Красивите икони вътре са дело на именити възрожденски майстори, като Захарий Заграф и Никола Одринчанин. През втората половина на 19-ти век Атанас Гюдженов и Стефан Андонов изрисували целия храм със стенописи. И днес това е една от най-красивите църкви в града, както и едно от най-предпочитаните места за венчавка. 

Точно зад гърба ни - над Туристическия информационен център в сградата на старата поща, се намира и малко магазинче с оригинална розова продукция. Качваме се на втория етаж, за да си купим мускалче ароматно розово масло, натурална козметика с екстракти от роза, мента и лавадула и ароманти свещи. За да не им е скучно на мъжете, от магазина ще им предложат и ловджийски ножове, както и няколко подходящи сувенирчета. А най-любопитните ще могат да чуят и как се извлича и съхранява безценното за България масло.

В духа на романтиката, няма как да не се отбием и до къщата на търговеца Хиндилиян. Домът на арменския търговец сме включвали и в други наши маршрути, но днес ще опитаме да се пренесем в старовремската романтична атмосфера, която все още лъха от него. 

Хиндилиян умело е превърнал къщата си в галерия, пресъздаваща пътешествията му. Стените на втория етаж са изрисувани с пейзажи от дестинации, които и днес няма да откажем да посетим с половинката - романтичната Венеция, Санкт Петербург, Истанбул, Стокхолм, Лисабон и Атина. Една от рисунките е на Александрийския фар. Тъй като фарът рухнал около 4 века по-рано, не е сигурно дали рисунката е репродукция или плод на въображението. Двама художници, превърнали къщата в произведение на изкуството - чирпанците Мока и Мавруди, го направили за по-малко от половин година, които по онова време си било рекорд. Все още можем да видим и чешмата в салона, от която капела розова вода.

Охолството, в което живяло семейство Хиндилиян, си личи и от наличието на баня (хамам), каквато по онова време била рядкост. За едновремешните домакини било цяло събитие да се "баносат". Приготовленията за него започвали още от предишния ден, когато гледали да отметнат възможно най-много досадна домакинска работа, а тя и без това край нямала. В деня, отреден за бяна, ставали по-рано, премитали, готвели, а щом приключели с всичко, будели кротичко малките, приготвяли дрехи, сапун, спарче, чаршаф за постилане, още един за покриване, хавлия, пешкир за лицето, топли дрехи, за да не настинат като излязат от горещата баня. Носели и хлебец, туршийка, оцет, да си хапнат децата киселко ако им прилошее, понякога и джезве за кафенце. Като приключели, пращали децата да кажат на комшийката, че са готови, оттам - и на следващата.

За банята потегляло цяло шествие от жени и деца. Там седели с часове, търкали се една друга и понякога така се протривали, че вървели надрани по цяла седмица. Като приключели, хващали по пътя за вкъщи. Искат, не искат, все подминавали някое дюкянче, където винаги имали насядали мъже. А като видели окъпаните девойки, с мокри коси и зачервени бузки, очите им пламвали и все намирали начин да ги засрамят.

Животът на днешната домакиня изведнъж започва да ни изглежда като песен. Със сигурност ще си припомним тази история следващия път, когато сме твърде уморени, за да свършим нещо вкъщи.

Без да се унасяме в повече спомени от минали векове, продължаваме към къщата на Георгиади. В миналото булките идвали с голяма зестра. Жената на Димитър Георгиади не била изключение - младото семейство получило от баща й къща за чудо и приказ.

Елени била дъщеря на богатия търговец Георги Кендиненоглу. Неговият род бил един от най-старите в Пловдив - сведенията за него датират от далечната 1693 година, когато в хрониките попада името на Начо на Кендинден ага, т.е. "сам станал ага". В течение на почти два века много от представителите на фамилията се издигнали като първомайстори в най-значимия еснаф - абаджийския. Между тях бил и самият Георги. Изглежда за около 15 години е успял да натрупа значително състояние, щом е заделил 3000 гроша за дом на три етажа. Къщата била построена от хаджи Георги, построил също домовете на Аргир и Иван Куюмджиоглу и Андрей Георгиади. Освен с фасадата си, постройката впечатлява с цели 144 прозореца, което я превърнало в абсолютен рекордьор в Стария град. 

Спускаме се по улица "Съборна", а по пътя си ще видим Старинната аптека, църквата "Света Богородица" - друго любимо място на младоженците, както и Обреден дом "Пълдин". Ритуалната зала в Стария град се помещава в старата къща на Рашко Петров - един от първите дипломирани пловдивски лекари. Петров бил съмишленик на Левски, домът, в който Апостола често гостувал, днес е най-луксозната ритуална зала в града. В нея е запазен оригиналният таван, покрит с естествена коприна и изрисуван от художници. Мокетът наподобява старинен килим, а двата будоара - за булката и младоженеца, са предпочитано място за снимки. Предлагат се различни сватбени тържества за младите в "тесен семеен кръг" от около 60 души.

На метри от нас се намира площад "Римски стадион", който може би още дълго време ще бъде известен като площад "Джумая". А сладкарничката откъм северния вход на джамията предлага сладко изкушение, в случая за двама. Често чуваме, че сладкото е ключът към щастието и няма как да не проверим дали това твърдение е истина.

След като се поглезихме с баклава, кадаиф, шам фастък и какви ли не деликатеси, продължаваме разходката си по Главната пешеходна улица малко по-усмихнати и малко по-натежали. Най-дългата пешеходна зона в Европа за мнозина е и най-романтичното място в Пловдив. Тук ще видите мъже от всички възрасти да вървят, стиснали здраво ръката на любимата. И как да я пуснат при наличие на толкова магазини наоколо? Но не магазините, а красивите фасади на сградите, водната каскада, фонтаните и изисканите ресторанти допринасят за уникалната атмосфера на това място.

След кратка разходка стигаме до южния край на улицата, където се намира Цар Симеоновата градина. Още при влизане в парка, спираме пред красивия фонтан на Деметра - богинята на зараждащия се живот, покровителка на брака, а също и на плодородието и земеделието. Нищо чудно, че именно този фонтан е спомен от първото българско изложение, провело се в градината.

Снимка: Стоян Паланов

Продължаваме разходката си в парка, за да поседнем край Виенските павилиони. Днешните павилиони наподобяват онези от изложението и са любимо място на пловдивчани за летни концерти и ... сватби. А на метри от тях се намира и Езерото с пеещите фонтани. Преди изграждането на грдината, проектирана от Люсиен Шевалас, на мястото му имало мочурище. То обаче било пресушено, а в последствие се появило красивото езеро. Първото корабче, плавало в него по време на изложението, се казвало "Ангел Кънчев". Може би най-романтичните спомени от парка са запечатани в паметта на бабите и дядовците ни от времето, когато тук имало къщичка за лебеди, а птиците и корабчета плували край фонтана, който наистина пеел. Песента сякаш звучала от самия фонтан, който танцувал под ритъма на музиката. 

Тези спомени са пресъздадени и днес. През летните вечери езерото се превръща в истинска феерия от светлина и музика след залез слънце. 

С последни сили мислим да изкачим някое от тепетата, за да посрещнем там залеза. На ентусиастите, решили да ни последват, препоръчваме Младежки хълм. Най-високата точка в тракийската низина предлага и най-красива гледка към града, както и към хоризонта. Красива е и гледката от Небет тепе - сякаш слънцето потъва някъде между другите три хълма. 

Снимка: Иван Христов

И ако все още не сте изморени, не е нужно да приключвате обиколката си. Горещо препоръчваме вечерна разходка покрай Гребната база, когато алеите около нея са тихи и спокойни. Запасете се предварително с две катинарчета, които ще ви бъдат необходими ако искате да спазите ритуала на младите влюбени в града на тепетата, а именно да "заключите" любовта си. Мостът на влюбените, който минава над канала е пълен с най-различни катинари, върху които двойките изписват имената си, преди да ги заключат един за друг и да изхвърлят ключа във водата. 

Не забравяйте да проверите и събитийния календар преди да тръгнете на разходка. През горещите летни дни можете да я съчетаете с опера на Античния театър или пък романтичен концерт на открито в красивата Цар Симеонова градина.