Изразът „бива уе“ - метъл-синонимът на „айляче, баче“ често можеше да се дочуе в непринуден разговор в центъра на града до преди няколко години. Отговорът, който обикновено предшестваше въпроса, описваше своеобразно пловдивско душевно състояние, характеризиращо се с бичене на айляк на някое тепенце. Пловдивските хълмове от край време са място номер едно за любителите на метъла, тяхно собствено царство едновременно близо и далеч от света. Може би това се дължи на особеностите на култура му и най-вече на навика на метълягата да се движи в компанията на определена група, в която случаен човек не би могъл да попадне.

Лесно можете да разпознаете пловдивския метъл. Рядко ще го видите да пазарува в супермаркета, но винаги можете да го засечете в Метъл хевъна на Пешеходния мост. Оттам ще си тръгне с тениска или мешка, брандирана с логото на любимата му група.  Стилът му не се променя особено през годините, променят се само музикалните предпочитания. Под музикални предпочитания разбираме стилове в метъла. Музиката е само една, а жанровете в нея се делят на хеви, дет, ню, готик, фолк и още стотина вида.

В речника на съвременния метъл единственото значение на думата „фолк“ се изчерпва с творчеството на Eluveitie, Korpiklaani и други банди, прокарали елементи от фолклора в хард звученето. Терминът „поп фолк“ предизвиква остра алергична реакция, често придружена с гледане на кръв в посока този, от чиято уста е излязъл.

За разлика от хипстъра, чието убежище е "Капана", истинският метъл може да бъде засечен където и да е, но рядко в арт-квартала. През него той минава единствено за да стигне до „Найлона“ или Рок-клуб „Даунлоуд“ късно вечерта. В списъка на посещаваните заведения попада и „Фабрик“, но много от метълягите могат да бъдат намерени почти денонощно в Параграф 22 или други сродни кафенета. Доста по-рядко се посещава „Полинеро“. Важно е плейлистът да е предварително одобрен, защото на метъла не можеш лесно да му пробуташ „разни бози“.

Всъщност преди да стигне до тези заведения, метълът имаше други ритуали. Един от най-важните беше сутрин „на върбичка“. Дълги години върбата край Езерото с пеещите фонтани беше денонощен сборен пункт на пловдивските метъли. Особено предпочитана бе сутрин … или пък по обед. Тези, които пристигаха по обед често бяха с главоболие след снощния концерт, а тези които идваха още призори обикновено не бяха спестили достатъчно, че да идат на концерта. 

Трудно е да се опише притегателната сила, с която едно дърво привличаше хора със сходни музикални интереси. Дори и да не се виждаха много насядали тийнейджъри, музиката винаги се чуваше. По-рано, преди да бъде ремонтиран фонтанът, в него се играеше хек. Започна реконструкцията обаче,и фонтанът бе напълнен. Това отблъсна младите метъли обратно към укрепленията на близките тепета. Любимото им е Сахата.

Липсват точни сведения за появата на първия метъл на хълма – може би е било през далечното време на соца, когато родителите ни се криели по тепетата, за да си разменят западна музика. Каквато и да е историята му, тепето и до днес си остава сборен пункт на изповедниците на метъл културата. Ако се навъртате там в ранния следобед, най-вероятно ще се натъкнете на такава компания. Особеното е, че в повечето случаи някой ще трябва да ви въведе в групичката, освен ако не са ви засичали 5-6 пъти на концерт. После идва посвещаването в хека и въпросът „Каква музика слушаш“. В никакъв случай не отговаряйте „метъл“ – та това се подразбира от само себе си. Метълът е единствената истина! Ако сте чалгар, не бъдете! Или поне не казвайте на никого, иначе рискувате да бъдете отритнати от бандата почти толкова небрежно, колкото станахте част от нея.

Трябва да отбележим, че метълът рядко кисне по баровете нощем. Предпочита да вложи средствата си в билет за концерт, дори и единственият за вечерта да е на другия край на България. Важно е само разписанието на влака за връщане.

Танците, които се изпълняват по време на такива събития, са характерни единствено за феновете на тази музика. Най-разпространено е погото, сиреч агресивно бутане и блъскане един в друг. Е, разбира се на обикновения човек първо му идва наум размятането на дълги коси и размахване на пръсти в дяволити знаци.

Независимо колко е била тежка вечерта, обаче, на другия ден пак ще засечем метълягите на центъра, на фонтана или на тепето, където, под звуците на тиха или съвсем не тиха музика, ще водят бурни дебати.