„Толкова ми омръзна от него, че го чувствам като пастет от гъши дроб, с който съм преял. И до ден-днешен ми се гади само при споменаването на името му.” Това пише в дневника си сър Артър  Конан Дойл, след като с помощта на зловещия Мориарти „бута” героя си Шерлок Холмс от една скала в швейцарските Алпи.  Но, разбира се, дълбоко греши. Още тогава той е бил принуден от читателите си да го възкреси. 140 години по-късно Шерлок  Холмс продължава да бъде най-известният детектив в света.  Познават го всички поколения – по-възрастните са чели „Баскервилското куче”, „Етюд в червено”, „Знакът на четиримата”, „Приключенията на Шерлок Холмс”. По-младите пък са гледали превъпращенията на Робърт Дауни Джуниър, Бенедикт Къмбърбач и Джони Лий Милър. Преди три години в Лондонския музей бе открита изложбата „Мъжът, който никога не е живял и няма да умре никога". Доказателство за това е, че прочутият детектив продължава да получава писма на адреса си ”Бейкър стрийт" 221 В в Лондон.

Достопочетната викторианска сграда на улицата е превърната в музей на прочутия детектив, а всеки ден стотици туристи идват, за да се докоснат до атмосферата, описана невероятно детайлно в романите на Конан Дойл.

Според книгите на сър Артър  детективът заедно с доктор Уотсън са обитавали триетажната къща между 1881 и 1904 година. По тази причина английското правителство обявява сградата за национална ценност. Превръща я в музей, посветен на живота на Шерлок Холмс, и я отваря за посетители на 27 март 1990 година.

Днес, на входа на ”Бейкър стрийт" 221 В те посреща английско „боби” .

Докато чакат, почитателите на детективската двойка могат да се снимат с прочутите им шапки. Междувременно могат да се разминат с камериерката, иконома, момчето за поръчки – всички облечени в стила на епохата от края на 19 и началото на 20 век. Интериорът в сградата  е преустроен така, че възможно най-много да се доближава до всичко, описано от Дойл. Популярният кабинет на детектива се намира на първия етаж. Посетителите могат да седнат в креслото на Шерлок Холмс в близост до камината, където да си направят снимки, а после и да посетят спалнята в съседство. В кабинета му са изложени най-важните притежания на именития детектив - бележник, чехли, лупа, колекцията лули,  малката химическа лаборатория, джентълменските персийски чехли и разбира се комплектът му за пушене на кокаин.

Спалнята на доктор Уотсън се намира на втория етаж. Тя гледа към вътрешна малка градина. На втория етаж е и стаята на хазяйката на прочутите наематели – госпожа Хъдсън.

Всички помещения в къщата са пълни с лични вещи на детектива, а също и с експонати от публикуваните му случаи. Тук е и дневникът на Уотсън с бележките му по загадъчния случай, описан  в „Баскервилското куче”.

Третият етаж е превърнат в изложба на восъчни фигури – герои от романите на Конан Дойл. Сред тях е професор Мориарти, самият детектив, Баскервилското куче и др.

Често посетители на музея питат наистина ли двамата известни герои са живели в къщата. Никой не е сигурен в това. Градските регистри могат да докажат единствено, че къщата наистина е отдавана под наем в онези години.

Шерлок Холмс се появява в 56 разказа и 4 новели, написани от Артър Конан Дойл. Адаптациите им за сцена и екран започват, още докато писателят е жив, а през 2014 година Холмс влиза в книгата с рекордите на Гинес като литературния герой (сред човешките образи), който се появява в най-много филмови адаптации.  Според рекордите това се е случило 254 пъти.

Детективът минава през различни метаморфози, променя възрастта и ръста си, често дрехите си, а понякога и местожителството си. През 1893-а сър Артър Конан Дойл „бута”  от една скала Шерлок Холмс. Тази въображаема скала се намира в Швейцария, над водопада Райхенбах. Писателят може би си е мислел, че лесно ще приключи с Холмс.  Но очевидно е подценил феновете на детектива.  Реакцията на публиката към смъртта на детектива е нещо невиждано дотогава. Над  20 000 читатели на „Странд” прекратяват абонаментите си, разгневени от преждевременния край на детектива. Списанието едва оцелява. Работещите там определят смъртта на детектива като „ужасно събитие”.

Твърди се, че млади мъже ходели из Лондон с черни крепове на шапките или около ръцете цял месец след кончината на Холмс.  Разгневени читатели пращали протестни писма до списанието. „Грубиян!”, започва едно от тях, адресирано до Конан Дойл. Американците основавали клубове „Да опазим жив Холмс”.

Конан Дойл явно не е разбирал феновете – и в частност феновете на Шерлок – достатъчно добре. Дали е имало такава силна реакция, не е съвсем сигурно. Някои фенове на Холмс предполагат, че тя е преувеличена от сина на Конан Дойл, който давал много интервюта. В крайна сметка през 1903-та в „Приключение в пустия дом” писателят  го възкресява го с обяснението, че само Мориарти умрял във водопада, а детективът инсценирал смъртта си. Феновете ликували.

В интерес на истината музеят заема други номера на сгради от улицата. По време на написването на романите, този номер на Бейкър стрийт не е съществувал. По-късно, през 1932 г., когато улицата се разраства и наистина този номер вече е реален, на него се нанася Abbey National - сега банка, а тогава - строително дружество, което дори наема и плаща дълги години на секретарка, която да отговаря на получаващите се на адреса писма от цял свят до техния любим детектив Шерлок Холмс. През 1990 г. Музеят на Шерлок Холмс, разположен реално между номера 237 и 241, поставя табелка с адреса от романа, което е оспорвано от Аби Нешънъл в дългогодишни съдебни спорове.