Недялко Славов представи "Пиафе" - история за невъзможен любовен танц
Събитие е, че Пловдив е дом и вдъхновение на един от най-добрите разказвачи в българската литература, каза издателят Стойо Вартоломеев
22:38, 05.06.20181342 пъти

от Мария Луцова

„Пиафе“ е жестока книга за паралелната реалност, в която хората търсят щастието, невъзможно в истинския живот. Пиафе е танцът на любовта, към който всички се стремим, но не ни се случва. "Пиафе" е един тъжен роман за двама млади, които поемат към пътища без изход. Роман за законите, които са забравени, за връзката на мъжа и жената, за любовта на децата и родителите. Много силна, емоционална, огнена книга."

С тези думи издателят Стойо Вартоломеев представи новата книга на писателя Недялко Славов по време на премиерата на "Пиафе" в книжарница "Хермес Централ". После Вартоломеев, който е и редактор на романа, допълни: "Тъгувам за главните герои Крис и Зара".

Собственикът на ИК "Хермес" призна, че всички са в еуфория от предстоящото турне на книгата, а освен премиерите в големите градове предстои представяне и в една конна база. Защо разкри Недялко Славов.

"Началото на този роман бе и езиков експеримент, но и драматична игра. Тогава ме връхлетя "Камбаната" и изоставих историята", върна се назад писателят. Срещата с необикновен жокей и едно посещение в лудницата в Раднево, се превърнали в магическа формула за драматичната развръзка на книгата и върнали Славов към "Пиафе".

Винаги съм си поставял задачата да знам финалната метафора на книгите ми. Развръзката в тази история стана възможна благодарение на две мои пътувания - до психоболницата в Раднево и до конната база в Борисовата градина, разказа Славов. Писателят се запознал с жокея Пламен Клинов и от дума на дума научил неща, които го впечатлили.

Там осъзнал, че природата ни налага мерки, че поддържа хармонията, но ние не винаги успяваме да се вслушаме в нея. Пламен ми разказа за пиафе - танц, който конете изпълняват, само когато на гърба им е любимият им жокей. Пиафе е любовното обяснение на жребеца към кобилата, което после се пренася и към жокея, посочи Недялко Славов.

В дома в Раднево пловдивският писател се сблъскал със зловещата тишина и следващото усещане за невероятно спокойствие. Влязох в лудница, а на излизане на вратата пишеше "лудница". Замислих се. Ние живеем в свят, в който доброто и злото са се вкопчили в неспирна битка, каза Славов, а редакторът му го допълни: "Всеки ден ни убеждават в правилността на шизофренични отклонения, в псевдоприродни идеологии. Тези идеологии настъпват и в литературата. Виждам го в ръкописите, които ни представят в издателството. Отказваме да ги публикуваме, макар че вероятно ще достигнат до огромни тиражи. "Пиафе" се изправя срещу тези идеологии. Квинтесенцията на романа е: "Защо потъва твоят свят, Господи?"

Как лудостта на днешния ден, променените нрави, изкривените реалности и невъзможността за лично щастие променят съдбите на двамата главни герои - младите и влюбени Зара и Крис, писател и издател запазиха в тайна. Тайна, която всеки може да научи с прочитането на романа.

Славов само отбеляза, че да пише за младостта е било лесно и вдъхновяващо, защото - както казва Набоков, "Всичко е такова, каквото трябва да бъде, нищо никога няма да се промени, никой никога няма да умре". А младостта е състояние на духа, а не на физиката!

На срещата стана ясно, че "Пиафе" поема дълъг и интересен път. Събитие е, че Пловдив е дом и вдъхновение на един от най-добрите разказвачи в българската литература Недялко Славов. Не го казвам от куртоазия. Той не е от авторите, които често гостуват в медиите, вероятно заради откровеността му. За там си има едни школувани, ашладисани медийни звезди.

Недялко Славов не е от тях. Той е откровен. Не спестява нищо и вероятно затова има много разтрогнати приятелства, но пък има и много спечелени почитатели, каза издателят. Той хвърли ръкавицата към пишещото братство с категоричната оценка, че Славов е явление в българската литература и отбеляза: „Не зная колко са талантливи и талантливи ли са писателите, които разполагат героите си върху историческа канава. Знам, че много по-трудно е да пишеш за съвременността".

Коментари от FACEBOOK