Стефан Герлах (1546-1612 г.)  е немски богослов и проповедник. Посещава Османската империя с делегация от 60 протестанти-лютерани през 1573 г. Обикаля страната и се връща обратно пет години по-късно. По своя път през 1578 г. той минава през Пловдив. Описва впечатленията си в обемист дневник, издаден в 1674 г.  

Тръгнахме в три сутринта и в девет часа стигнахме Филипопол. Растоянието дотук е три мили. Пътят е приятен и равен. Тук има голямо плодородие, много приятни води, особено река Марица, която е доста широка и много села има наоколо.

Градът е доста голям, има кръгло очертание и няма крепостни стени. Къщите на турците и гърците са ниски и лоши като в Константинопол. Тук се издигат седем хълмя с източно разположение, наоколо се простира прекрасно равно поле.  Трите най-високи хълма са били едно време заобиколени с крепостни стени, от които още са останали някои части и една врата откъм изток. Ясно е, че градът е бил малък в миналото.

Върху първия хълм още се вижда една щерна и разрушена стена, която вероятно е заемала най-вътрешната част на крепостта. Оттук се открива прекрасен изглед към равното поле, из което тече река Марица. Този хълм се отделя от втория с една долина, в която живеят премного християни.

На втория хълм (Джамбаз тепе – б.р.) се е намирало седалището, обърнато към Македонските планини (Родопите), на царете Филип и Александър Македонски, защото оттук има великолепен изглед към хубавата зелена равнина. Долините и нивята чак до високите планини, от които извират многобройни кладенци и потоци. Тук наблизо има един много обилен извор, чиито води, казват, цар Филип е отвел чак до градските хълмове, които, освен единия, са били лишени от вода.

Долу, под онзи втория хълм, има една много стара църквица, в която се виждат няколко изображения с издраскани лица и разрушен престол. Там има един камък със старинен надпис, който е почти изтрит и не може да се разчете…

(следва)