„Настояваме за законодателен коридор. Ще внесем нови европейски законодателни инициативи в Закона за културното наследство, който засяга паметниците на културата” – това сподели зам.-министърът на културата проф. д.a.н. арх. Бойко Кадинов в студиото на сутрешния блок на bTV „Тази сутрин“ по повод казуса с отнетия през 1993 г. статут на недвижима културна ценност на сграда в столицата, в която се е помещавало хърватското посолство. „Съдбата на тази сграда е само един конкретен повод, част от една обща картина.  Всички ние сме отговорни пред онова, което обществото ни има не само като регистрирано минало, но и като ресурс, от който очакваме да произведе и бъдеще. Защото тези сгради не са просто минало, те са част от онова бъдеще, което всички ние ще направим”, подчерта зам.-министър проф. Бойко Кадинов.

  „Сградата е можела да бъде спасена в предишните години. В момента сме изправени в поредна такава ситуация. В последните месеци Институтът реагира по-скоро на сигнали за сгради, които са застрашени по същия начин, които са минали законови процедури, със съгласувани подробни и работни устройствени планове”, посочи арх. Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимото културно наследство. Арх. Петров допълни, че статутът на коментираната сграда е свален през 1993 г. заедно с този на още близо 30 сгради като нея, сред тях и сградата на Съюза на архитектите в България. Арх. Петров поздрави гражданите, подели инициативата за връщане статута на сградата в центъра на София, като подчерта, че общините наравно с гражданите трябва да се грижат за културното наследство на съответната територия. По думите на арх. Петров в България има още 18 хиляди сгради със статут на недвижими културни ценности, които нямат режими на опазване, системата в момента е в колапс.

  Зам.-министърът на културата арх. Бойко Кадинов посочи, че въпросите са много по-широки от темата за една отделна сграда. Той изтъкна, че в европейската практика е въведен особено настойчиво в последните години т.нар. „архитектурен пейзаж”, а ние изрязваме цели големи елементи от цивилизационния избор. Като пример зам.-министър Кадинов посочи, че в близост до сградата в София, която се обсъжда, се намира и Докторската градина – изключително активно посещавана. По думите му старите сгради са впечатляващи не само с конкретния си стил, който е на изчезване, и ако продължаваме в същата посока, един ден ще трябва да обявим панелните блокове за паметници на архитектурата, защото всичко останало ще е отишло в историята. „Много е важна средата – със своите дървета и пейзаж, онова, което прави града, а и смея да кажа – българската архитектура значима.”, категоричен бе зам.-министър Кадинов. „Това, което искаме да направим и за което настояваме – законодателен коридор”, изтъкна той. Съобщи, че въпросът вече е обсъждан и в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, а целта е още в следващите месеци да се внесат нови, европейски по характера си, законодателни инициативи в Закона за културното наследство – който засяга недвижимите културни ценности. „Искаме Закон за архитектурата, защото през това ще защитим не само работата на отделните архитекти, но и гарантирането на крайния резултат на онова, което ще се случва. Това е една дейност, с която сме започнали и която искаме да проведем особено бързо.”, каза още зам.-министърът на културата проф. д.a.н. арх. Бойко Кадинов.

  Към момента от общината е разпоредена проверка на всички налични документи във връзка с казуса.