"Закуска в Стария град" - спомен за едно велико поколение художници

  • от PlovdivTime
  • 16:34, 18.09.2018

от Мария Луцова

Една знакова картина от съкровищницата на Градската художествена галерия вдъхновява необичайната изложба „В духа на пловдивската бохема”, която се открива тази вечер в 18.30 часа в къща „Верен Стамболян”. 

„Закуска в Стария град” на Христо Стефанов, рисувана през 60-те години на 20 век, ще върне спомена за голямата петорка, за великата пловдивска група, превърнала града под тепетата в знаково за изобразителното ни изкуство място. В картината оживяват образите на дивия колорист Йоан  Левиев, поетичния абстракционист Георги Божилов-Слона, шумния парижанин Димитър Киров, благодушния експресионист Енчо Пиронков и артистичния монументалист Христо Стефанов-Каяка, както ги определя Филип Зидаров. Всички те с харизмата и смелостта си, с таланта си и чувството за мисия чертаят измеренията на цяла епоха в изобразителното изкуство.

Идеята за необикновената изложба е на Цветан Мумджиев от „Старинен Пловдив”. Той заедно със Севлия Цуцекова от галерия „Златю Бояджиев” започват работа по експозицията в партньорство с екипа на Градската художествена галерия, защото знаковата „Закуска в Стария град” е отправна точка за едно въздействащо пътешествие в света на петимата автори, които ще бъдат представени с други свои картини.

Към вдъхновяващата изложба щрих добавила и Донка Налбантова, шеф на екип „Културна политика и информационно обслужване” в „Старинен Пловдив”.

Когато обсъждахме събитието, припомних на колегите, че неразривна част от ядрото на великите художници бяха и музикантите. Заедно тези хора бяха основоположници на старата бохема. Те обичаха хубавата музика и затова решихме да поканим Биг Бенд Пловдив начело с Николай Гешев и легендарния китарист Огнян Видев, разказва Донка Налбантова, шеф на екип „Културна политика и информационно обслужване” в „Старинен Пловдив”.

Идеята на организаторите е да върнат младите хора и гостите на събитието с машина на времето към период, благодарение на който днес Пловдив се слави с титлата „Град на художниците”. Период на вълнуващи срещи в „Кристал”, в кръчма „Пловдив”, места съхранили спомените за разговори за изкуството и разбира се бохемските купони.

Довечера в къща „Стамболян” ще се срещнем не просто с изкуството на знаковите пловдивски живописци. Очаква се на откриването на „В духа на пловдивската бохема” да присъстват наследниците и близките им хора – голямата актриса Мария Стефанова – съпруга на Христо Стефанов, Йоана Левиева – дъщеря на Йоан Левиев, Енчо Пиронков заедно с любимите му хора, Миа Божилова – дъщеря на Георги Божилов-Слона, Русалия Кирова – съпруга на Димитър Киров, разказват от екипа на „Старинен Пловдив”.

Картината „Закуска в Стария град” е като нишка, която свързва творбите на голяма част от петорката. Своя „Закуска” рисува и Йоан Левиев. Няколко години по-късно Димитър Киров прави реплика, а неговите приятели и сподвижници са изобразени като коне. За „Кончетата” на Ди Киро ще си спомним благодарение на Русалия Кирова, която ще донесе картината в къща „Стамболян”.

През 2010 г. Христо Стефанов направи  и реплика на своята „Закуска в Стария град” – „Вечеря в Стария град”. На нея са изобразени познатите от първото платно творци, но към тях на трапезата се присъединяват и Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев и Цанко Лавренов - духовните ментори на Христо Стефанов и неговите приятели. 

Всички тези любопитни истории ще оживеят със спомените на присъстващите в изложбата „В духа на пловдивската бохема”. Мястото тя да бъде представена пред публиката не е избрано случайно. Къща „Стамболян” е естествен дом на художниците. Там стените и дуварите, калдъръмът помнят пленерите, купоните, творческите срещи на великата група на пловдивските художници.

Благодарение на „В духа на пловдивската бохема” младите хора ще получат отговор на въпросите кой създаде това артистично общество, какво ги обедини, защо Пловдив се превърна в център на художеството, как музиката даде цвят и вдъхновение на изкуството от онова време. 

ПОКОЛЕНИЕТО НА 60-ТЕ ГОДИНИ: 

Пловдив от 60-те години на миналия век е време на особен духовен кипеж. В средите на интелигенцията като че ли всичко се случва в една сграда (и в пространството около нея) в центъра на града, под Сахат тепе. На едно място в нея се помещават театърът, операта и симфоничният оркестър. Изложбеният салон също е на Главната улица. На две крачки от него е и Млечният бар, любимо място на великия Златю Бояджиев, където актьори и художници ходят да закусват. Всичко е в диаметър – стотина до двеста метри. В родния Пловдив са се завърнали неколцина млади художници, почти връстници, завършили „монументална живопис“ при проф. Георги Богданов в Художествената академия. Още с първата си студентска изложба през 1957 г. те са разбудили духовете, защото рисуват смело и нетрадиционно. И имената на Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев вече се знаят. Наричали ги абстракционисти, обвинявали ги в разни „изми“, а те били просто млади, смели и талантливи. Недокоснати от артдогми. В театъра режисьорът Христо Христов и сценографът Слави Генев създават прочутите си спектакли. Операта е едва на десетина години и в нея работят млади хора. Художниците ходят на представления, артистите и музикантите посещават художествени изложби. Чувството им за общност се запазва и до ден днешен. Поколението на 60-те години в това отношение оставя на следващите голям пример. 

Из книгата  "Познатият непознат Пловдив" на Пенка Калинкова