България отбелязва един от най-вдъхновяващите си празници - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост.  

Според църковния календар денят на св. св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид - кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици.

Свързването на датата 24 май с Деня на светите братя произлиза от това, че след 1916 г., когато в България е установен Григорианският календар като държавен и граждански календар, датата се пада на 24 май. След 1968 г. църквата чества св. св. Кирил и Методий на 11 май, а на 24 май отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост.  

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени", Панайот Пипков създава музика към него през 1900 г. Творбата се превръща в химн озаглавен "Химн на св. св. Кирил и Методий" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест.

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанието живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!"