30 майстори от цяла България отварят пъстра чаршия с произведенията си в двора на Етнографския музей от 28 юни до 3 юли за Седмицата на традиционните занаяти. Мотото на фестивала, който се завръща след двугодишна пандемична пауза, е „Играта на цветовете”, пречупено през три  различни занаята. От 9 часа днес той посреща посетители.

„Фестивалът ни има за цел да провокира интерес към българските традиции. Днес трима майстори, които ще обучават, ще изберат своите чираци от желаещите и ще ги обучават на тънкостите на това, което правят. Спаска Георгакева  от РЗК-Шумен ще разкрива тайните на това как да накараш вълната да грее- Тя е майстор на плъстенето.  Магията на стъклото разкрива майстор Иван Станев, който признава, че стъклото му говори и е последният мохикан, единственият в Националната занаятчийска камара, който изработва ръчно стъклени изделия чрез издухване.  Не по-малко интересна е и третата майсторка, която ще учи желаещите да усвоят занаяти – Светла Ракшиева. Тя ще разкрие тайните на писането на великденски яйца”, разказва завеждащият фонда „Занаяти” в Етнографския музей Грозделина Георгиева.

Идеята на организаторите е да покажат три от занаятите в целия им пъстър свят и да провокират интереса на публиката, защото „много често любовта към някои от интересните професии се ражда случайно”. Примерите са не един и два, но пример е кожарят майстор Илия, който е един от участниците в тазгодишното издание на фестивала.

„Обикаляйки на такива събития, той е проявил интерес и започва сам да се учи. Преди да стане чирак и калфа, той е натрупал много знания. Участва във събитието ни от години, дори преди да стане майстор. Майстор Илия е пример как занаятът се носи в сърцето и вдъхновява и провокира да научиш много”, казва Грозделина Георгиева.

Тя е удовлетворена, че в последните години се възражда интересът към традиционните български занаяти, защото преди това мнозина майстори били принудени да се откажат от любимото си занимание в името на оцеляването.

„Ако са истински майстори, те  се изправят пред предизвикателството да решат дали да се занимават с любимия си занаят, или да оцеляват с друга професия. Изправени са пред избора дали да бъдат тъжни хора, или да се върнат към това, което вълнува сърцето им”, разказва Георгиева.

Тя е твърдо за това  занаятите да използват възможността да използват традицията, за да я направят интересна и за съвременните хора  и дава пример как това се случва в хармония и без да е в конфликт със миналото: „Красиво е да видиш шевица върху дърво или магнит с ръчно изработена тъкан. Така дори и да нямаш място, имаш шанса да украсиш дома си с подобно  творение”.

Интересна е и историята на тримата майстори, които тази година ще обагрят фестивала и  ще научат бъдещите си чираци на тайните на занаята.

„Иван Станев е вдъхновяваща личност. Той работи с хора с увреждания. Обучил е  четирима от тях и за целта си е измислил своя методика. Научният сътрудник в Етнографския институт с музей при БАН е обиколила света, за да разкаже тайните в изографисването на яйцата. Спаска Георгакева ще зарадва посетителите с техники за плъстене и иглонабиване”, разказва още Грозделина Георгиева, която е категорична, че талантливите опити да се модернизират детайли от занаятите са важни, защото са разработени от ръцете на майсторите.

А майсторите имат една от най-важните мисии – да предадат напред таланта си.

„Това е майстор – да обучиш  напред. Този, който не предаде напред, няма душа на майстор”, казват от Етнографския музей.