Ул. „Капитан Райчо” – производствената зона на Античния Пловдив

  • от Мария Луцова
  • 12:46, 29.12.2022

Пространството до кръстовището на ул. „Петко Д. Петков” и ул. „Капитан Райчо” е било индустриалната зона на античния град. Това потвърдиха разкопките на археолозите от РАМ-Пловдив на частен имот на ул. „Кап. Райчо” 49.

„Проучването е продължение на работата ни на съседния терен, който разработвахме и проучвахме през 2020 г. Там открихме едно кръстовище и още една улица с посока изток-запад, върху която беше построена крепостната стена. Сега тук хващаме продължението ѝ в посока запад.  В инсулата - пространството, заключено между античните улици, разкрихме три помещения, които са производствени. С това се потвърждават заключенията ни и от 2020 г., че именно тук е била производствената зона на древния град. Зона, разположена буквално в покрайнините му”, разказва археологът Десислава Давидова, която работи на терен с колегите си Здравка Коркутова, Любомир Паракосов и Калоян Даяров, както и Стилиан Цветков.

Материалите, които специалистите намират, не са толкова атрактивни, но показват  хронологически, че по всяка вероятност мястото е застроено в края на 1. век, а по-стабилно и интензивно - в средата на 2. в. Оттам насетне то е постоянно използвано и дори в съвременната епоха  – 20. в., заради екстремната нивелация стабилните части от античните стени са използвани при строежа на съвременните къщи. В тях са вкопавани мазетата и септичните ями, а по-късно и основите на заведение и фитнес, които са били построени в рамките на парцела.

„Открихме много фрагменти от керамика най-вече от късноантичната епоха и средновековието. Тепърва ще ги обработваме. За момента имаме намерени 4 монети и няколко съдове, както и една лампа с делфин. Те датират обекта, макар той да ни е познат до голяма степен.  Ще продължим проучванията и догодина, защото обектът е много голям. Трябва да работим много интензивно, защото има две съвременни улици и насипът е нестабилен”, разказва още Давидова.

Засега специалистите са засекли декумана – улицата, която се движи в посока изток-запад, но в края на терена предполагат,  че ще разкрият и кардото (улицата с посока север-юг). За съжаление профилът е здрав само в определени зони, а южната част е особено компрометирана.

„Знаем от статии на колеги, че в този район е открита една производствена пещ, която е премахната. Между блоковете някъде е запазена някаква кула на крепостната стена, намира се под градинка. Хората не правят разлика между регистриран и проучен обект.  По време на мащабното строителство на жилищните сгради в тази зона през средата на 20. в. са регистрирани множество обекти – сред тях е и Епископската базилика, Малката базилика, Форумът. Проучванията им обаче продължават и досега, защото са много мащабни. Така се създава по-ясна представа за града ни, какъв е бил, колко е бил голям. При изкопните работи на ул. „Мария Луиза” колегите са хванали източните части – какви особености се наблюдават, докъде стигат културните пластове на една или друга епоха”, завършва Давидова.

След подобни мащабни строежи е оформена съвременната зона, която  попада в историческата зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив” и има защитен статут.

Археолозите се надяват нейният обхват да бъде разширен, защото регистрират все повече обекти извън границите ѝ.