Специализираният експертен съвет към Министерство на културата обяви централната градска част на Пловдив за културна ценност от национално значение.  Сменя се и името на охранителната зона, която става Групова археологическа, урбанистична и архитектурно-строителна недвижима културна ценност от периодите на праистория, античност, средновековие, възраждане, ново и най-ново време „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив”.

Това се случи на заседание на СЕСОНКЦ днес. Най-големи спорове предизвика трета точка от предложението на  НИНКН, в коsто се определят режимите за опазване.

„Всички инвестиционни намеси в границите на ГНКЦ и охранителните зони, свързани с промяна на обемно-пространствените и архитектурните им характеристики, включително дейностите по прехване на обекти, да се извършват само след съгласуване по реда на Закона за културното наследство. Инвестиционни намеси по обектите – единични недвижими културни ценности, се допускат само при наличие на приключила процедура по реда на гл. 5 от ЗКН и наличие на изготвен предварителен или окончателен режим за опазване”, гласи тя.

В крайна сметка тя бе отхвърлена с уточнение, че ще бъде разгледана отново, когато Националният институт изготви ясни режими за опазване и опише обектите с архитектурно-историческа стойност. 

В зоната попадат система от улични ансамбли ул. ”Княз Александър I”, ул. „Отец Паисий”, ул. „Райко Даскалов”, ул. „Христо Г. Данов” и пл. Джумая; система от улични ансамбли на ул. „Бетовен” и „Опълченска”; зоната западно от  Данов хълм; система от улични ансамбли на ул. „Антим I” и ул. „Лейди Стангфорд”; система от улични ансамбли на ул. „Цанко Дюстабанов” и ул. „Иван Вазов”.

В заседанието се включиха главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов и кметът на район „Централен” Георги Стаменов.

„Приветстваме цялата инициатива относно Централна градска част, но получихме документацията в петък следобед. По първа и втора точка нямаме възражения, но по трета точка самата община искаме да дадем становище. Според нас се изисква прецизиране.  Още повече, че Общият устройствен план на града, вече е съгласуван в НИНКН, одобрен е от Министерство на културата и остава да бъде разгледан от ЕСУТ и да се гласува в Общински съвет. В последните две години се постарахме да внесем още повече защита за недвижимото културно наследство чрез този ОУП.  Разширили сме и обхвата на защитената зона. Трябва обаче да се има предвид, че Пловдив е особена община, която е гъсто населена, а територията ѝ на практика почти се ограничава в рамките на града. Затова много внимателно трябва да се предприемат каквито и да е мерки. Не казвам, че не трябва да има такива, но трябва да сме внимателни по отношение на събарянето, на копаенето и наблюдението от археолози”, каза Ахрянов.

„Така описани, режимите биха създали проблем за всеки собственик на сграда. Буквално за ремонт на покрив или фасада, трябва да има съгласуван проект с НИНКН. Дълбоко убеден съм, че към днешна дата това не може да се случи. 60 процента от сградите в район „Централен” нямат характер на паметници на културата. Това ще доведе до страшен административен колапс и реално ще накажем хората.  Някои от тези сгради са кандидатствали за саниране по Плана на възстановяване. Те отпадат автоматично.Отделно - когато говорим за проекти, които трябва да имат режими - предварителни и окончателни, колко такива имаме? И като няма – собствениците чакат или финансират сами изоготвянето им? Ако идеята е да се сложи мораториум за строителството в центъра на Пловдив, да си го кажем. Тогава какво правим с вече съгласувани разработки? Нека да правим подредени и смислени неща. Акумулираме един огромен административен и финансов процес и с това ще генерираме огромно напрежение и негативизъм”, коментира Стаменов.

В отговор на становищата им директорът на НИНКН арх. Петър Петров каза: „Разбирам тревогите на Георги Стаменов и арх. Ахрянов. Но нека да имаме предвид първо това,  че говорим за Пловдив, второ - тази дейност е закъсняла около 20-30 години. С оглед на развихрилата се напоследък инициатива по унищожение, НИНКН стартира териториална програма в Пловдив. Има множество незащитени от Закона за културното наследство сгради, които имат стойност на недвижима културна ценност.  Добрите намерения бяха дотук”. Той поиска рестрикциите за защита на територията да бъдат въведени макар и за 6 месеца, за да име време НИНКН да подготви документацията.

Част от архитектите, които участваха на заседанието, изразиха  становище, че това е форма на мораториум на строителството и ще предизвика огромно напрежение. Други определиха внесеното от арх. Петров предложение като емоционално, но и причинено от всичко, което се е случило в последния месец. 

„Съгласна съм с Георги Стаменов и арх. Ахрянов. Вървим след събитията. Според мен трябва да бъдат изготвени ясни режими, да се прецени кои обекти пазим”, каза арх. Дарина Димитрова от Министерство на културата. Това бе и предложението, което гласуваха членовете на СЕСОНКЦ и въобще не се достигна до разглеждане на новото предложение на арх. Петров - ограничението да бъде въведено за 6 месеца, докато НИНКН подготвят необходимите документи.

На противоположно мнение бе арх. Семова, която припомни, че голямата задача на СЕСОНКЦ е да опазва културно-историческото наследство на България и в частност на Пловдив и напомни, че макар Община Пловдив заявява своята готовност да го съхрани,  последните случаи под тепетата не доказват това.

Заедно с точката за новото име, статут и режими на опазване СЕСОНКЦ разгледа и предложение на Археологическия музей охранителната зона на „Филипопол-Тримонциум-Пловдив” да съвпадне с териториалните и административни граници на Община Пловдив.

В предложението си специалистите посочиха, че все повече археологически обекти извън защитената зона попадат в риск заради динамично развиващата се градска среда и инфраструктура, както и интензивните инвестиционни намерения и благоустройствени намеси.  Към предложението си те представиха карта, на която ясно личи, че немалка част от археологическите обекти са в жилищни зони извън центъра и в индустриални такива.

Предложението не бе разгледано, а препоръката на представителя на Министерство на културата арх. Димитрова бе да се изготвят ясни режими и предложението първо да бъде съгласувано с НИНКН.

Яростен защитник на одобряването на документа бе проф. Анелия Божкова, която припомни, че археологическите паметници на културата са най-уязвими от човешка намеса и не може да се разчита на добронамерени и отговорни инвеститори, за да бъде съхранявано културно-историческото наследство. Според правилата, наблюдение от археолог се изисква само в защитената територия на "Историческа зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив", както и на обектите, отразени на Археологическата карта на България.

„Много паметници бяха унищожени. Пример е Яса тепе в Пловдив”, припомни и неин колега.

Така предложението на Археологическия музей ще бъде разгледано отново, когато съответните документи бъдат добавени до изготвения списък.

Предстои заповедта за новия статут на защитената зона в Пловдив да бъде разписана от министъра на културата Велислав Минеков.