Трите коня продължават да чакат своя ездач в подлеза до Баня Старинна (някогашната Чифте Хамам) в Пловдив. Майсторски изрисуваният графит пресъздава приказката "Три самовилски коня" на изтъкнатия български писател Николай Райнов (1889-1954 г.).

  В историята се разказва как с помощта на трите вихрогона обикновен селски момък успява да се ожени за царската дъщеря.  Атовете са огромни, целите в злато, бисер и скъпоценни камъни, с огнени очи. Конете говорят човешки език, сбъдват желания и могат за миг да пренесат ездача си на всяко кътче на планетата.  

Николай Райнов е известен като събирач на старинни приказки и легенди, и неморим изследовател на древните духовните учения, силно изкушен от теософията. Най-известните му произведения са „Богомилски легенди“ и „Самодивско царство“.

Писателят е трайно свързан с Пловдив – в периода 1922-27 г. е бил главен библиотекар на Народната библиотека „Иван Вазов“ в европейската столица на културата.