Красивата къща на ул. „Мали Богдан” 30, известна като Божиловия чифлик, да бъде незабавно укрепена, такова предписание са дали към Община Пловдив арх. Слави Славов – ръководител на Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата и арх. Емануела Маринска – гл. инспектор в регионалния инспекторат в Пловдив.

Те са посетили обекта, който е недвижима културна ценност, в края на юни и са изпратили уведомително писмо към местната администрация, с което са поискали  да бъдат дадени незабавно указания за аварийното временно укрепване. Проверката е след сигнал на район „Централен”, че сградата е в лошо състояние и е опасна.

„Състоянието на къщата и прилежащия ѝ двор е аварийно. Покривната конструкция след пожар се е срутила във вътрешността на къщата и към момента интериорът е открит за дъждовните води. Междуетажните дървени подови конструкции са изгнили, след което са се самосрутили, има и нестабилни надвиснали елементи от подовете и таваните. Липсват всички прозорци и врати. По западната фасада на къщата се наблюдават две пукнатини, преминаващи по цялата височина на фасадата, както и през един прозорец. На много места мазилковото покритие е изронено и са разрушенни част от пластичните елементи.Въпреки разрушенията към момента са запазени достатъчно детайли, по които би могло да бъде извършено възстановяване на фасадите и цялостния облик на сградата. 

Оградата е полуразрушена, части от зиданите тухлени колони са се срутили в северната част на двора.Достъпът до двора е свободен, тъй като липсва оградата в западната част на имота. В самата сграда, както и в двора й, са натрупани множество битови отпадъци, както и рушевини от самата сграда. Дворът е обраснал в диворастяща храстовидна растителност. Входните врати и прозорци на партерния етаж и сутерена са затворени с шперплатови табли, но някои от тях липсват. Като цяло мястото е нехигиенично, неподдържано и създава опасност от пожар, битова престъпност, зарази и ухапвания от влечуги и насекоми. В района са разположени основно жилищни сгради, а в непосредствена близост се намира детска площадка”, пише в документацията от проверката.

Къщата е със смесена собственост. Северната част от сградата и  2/3 от двора са в активите на Общината,  южната част е частна, както и 1/3 от двора. Сградата е декларирана с писмо № 1329 /20.03.1989 г. на НИПК (днес НИНКН) като единичен архитектурно-строителен паметник на културата от периода на Новото време без определена предварителна категория и съгласно чл. 59, ал.4 от ЗКН и §12, ал.1 от ПЗР на Закона за културното наследство запазва статута си на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Имотът попада в охранителна зона „археология“ на групова недвижима културна ценност „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“ като групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж.

Сагата с къщата на Божилови на ул. „Мали Богдан” е с дълга история. Първият сигнал за разпада на сградата идва през 2012 г. На 28 ноември е извършена и проверка от комисия с представители на район „Централен” и Инспектората към Министерство на културата. Издадени са указания да бъдат обезопасени местата с падаща мазилки и да бъде ограничен достъпът до къщата.

Само шест месеца по-късно същата комисия отново прави оглед и установява, че предписанията не са изпълнени и покривът е опожарен.  Предложено е кметът на Пловдив да назначи комисия по чл. 73 от Закона за културното наследство,  която да установи състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи.

В средата на декември назначената комисия посещава къщата и констатира аварийното състояние на сградата поради липсващи подови конструкции, прозорци, голяма част от  покривната конструкция, наличие на пукнатини по западната фасада. Предлага демонтиране на сградата и реконструкция по автентични данни, което да бъде предшествано от детайлно архитектурно и фото заснемане с участието на художник - реставратор.

През същата 2013 г. в рамките на Курс за архитекти по опазване на недвижимото културно наследство  Ecole de Chaillot, сградата е детайлно заснета, направен е анализ на актуалното ѝ състояние, патологиите и е изготвен проект за консервация, реставрация и адаптация. Автор на проучването е арх. Елица Андреева. Заснемането е направено независимо от горецитираните проверки.

През декември 2016 г. избухва нов пожар в сградата, вследствие на който е изцяло разрушен покривът.

През февруари 2021 г. още една комисия от район „Централен” и Инспектората. След направения оглед се констатира състояние, идентично с описаното  от предходните  комисии. Експертите установяват, че извършеното обезопасяване е само частично запазено. В указанията си посочват необходимостта от допълнително обезопасяване, както и да бъде изпълнено предписанието от 2013 г. за архитектрурно заснемане, като същото бъде допълнено от заснемане с дрон.

Дни по-късно тогавашният главен архитект на „Централен” арх. Петър Петров с официално писмо изразява особеното си мнение по повод предложението на комисията от 2013 г., която препоръчва сградата да бъде демонтирана. Според него има аргументи за запазване на автентичните фасади на къщата и предлага за обекта да бъде изготвен инвестиционен проект за  „Проучване, заснемане, реставрация, консервация, основен ремонт и преустройство“.

В началото на май тази година в район „Централен” е получен сигнал от 4 РУ на МВР, че в сградата и двора се настаняват бездомници и това крие риск от пожари и престъпления. Сигналът е препратен отново в Министерство на културата и това предизвиква последната проверка на инспекторите от Главна дирекция на ИОКН.

Репортерът ни се обърна към Община Пловдив с въпрос какво ще се случва със сградата и ще изпълни ли предписанията на комисията. Очакваме отговор.

ИСТОРИЯ НА КЪЩАТА:

Къщата на Божилови е постройка с представителен първи етаж, обитаема атика в подпокривното пространство, полусутерен и сутерен. Има централен вход от север и второстепенен от запад, както и директен достъп до сутерена. Къщата е изградена в духа на ранния следосвобожденски сецесион, проектирана е от арх. Камен Петков за рода Божилови и е била известна като „Божиловия чифлик“. По времето на изграждането ѝ се е намирала в покрайнините на града, в богато озеленена среда. Конструкцията е от тухлени носещи стени, като в сутерена е смесена с каменна зидария, подовите конструкции и вътрешните стълбища са дървени, външните стълби са каменни, а покривът е бил четирискатен, покрит с керемиди. Плановата схема е вестибюлна, фасадата е симетрична по оста север–юг, а входът е богато декориран и е подчертан от масивен фронтон. В сутерена е оформена винарска изба. Отворите между помещенията се премостват с тухлени арки.

Фасадите са покрити с мазилка и богата декоративна мазилкова пластика в ъгловите пиластри, подпрозоречните престилки, корнизите. В интериора по стените и тавана на антрето са съществували 2 слоя стенописи, към момента почти изцяло разрушени.

В двора на къщата е имало беседка, която е изцяло разрушена, но е запечатана на запазена семейна фотография. В двора, долепен до югозападната част на къщата, се намира кладенец, иззидан от тухли и покрит с мраморна плоча.

След 1944 г. имотите на рода Божилови, вкл. и т. нар. Божилов чифлик, са национализирани. Средата, в която е разположена сградата, е силно променена, като в непосредствена близост е изграден висок жилищен блок през втората половина на XX в. и ниски закрити гаражи.В по-ново време са изградени и множество 4–5 етажни жилищни сгради. Част от сградата е реституирана на наследниците през 1997 г.