Два ценни надписа за историята на града ни - стели, откриха археолозите от Пловдивския музей, изхвърлени на нерегламентирано сметище в близост до Рогош.

"Това е последният случай, при който се натъкваме съвсем случайно на ценни за историята на града артефакти. Той всъщност показва каква вреда и каква загуба предизвикват нерегламентираните изкопи за строителство, които са извършват в Пловдив. Много често и инвеститори, и строители са недоволни, че трябва да се съобразяват с извършването на предварителни разкопки преди строителството. Ясно е, че цялата нормативна база, която действа след 2010 г., когато беше разработена и въведена в експлоатация за цяла България, е задължителна и трябва да се изпълнява. Пловдив е особен град, ние имаме археологическо наследство от близо 8 000 години. Тоест имаме град върху град. Само така ще успеем, доколкото можем, да опазим археологическото наследство на Пловдив", категоричен е директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.

Екипът от специалисти посещава сметището, което се намира в близост до пътя между Пловдив и Рогош, след сигнал от кмета на Скутаре, че сред тоновете боклуци са разпръснати голям брой каменни блокове, върху някои от тях се вижда надпис.

"Открихме голям брой архитектурни елементи от мрамор и сиенит, включително и части от зидана стена, голям брой керамика от различни епохи. Сред тях бяха и двете големи стели за статуи - едната съвсем запазена, а другата счупена на половина", разказва археологът.

Специалистите започват разследване през Google Map точно кога е започнал да се трупа там боклукът, както и какво строителство и кога и къде е извършвано в Пловдив.

"Така установихме, че това е станало преди пет години. Когато започва да се изхвърля там, едни от първите неща са античните артефакти, които са от разбит археологически обект. Най-вероятно нерегламентираните разкопки са били в района срещу Бриколаж, зад бензиностанцията на Лукойл. Там се намира бившата Кожарска фабрика и имаше строителство на блокове. Това обаче е трудно доказуемо. Просто по времето, в което започва да се трупа сметището - а артефактите са изхвърлени в самото му начало, се е строяло именно в тази зона. Там е тангентата на античния път, който излиза от Източната порта и продължава в тази посока. Възможно е да е разбита пак по време на строителство на блок някоя основа от римския мост. Той прехвърля Марица и се свързва с античния път, който тръгва по посока Верея (Стара Загора)", казва Кисьов.

Кой е конкретният обект не успява да установи и криминална полиция, въпреки че прилага всички възможни практики. Добрата новина за археолозите е, че все пак част от находките са спасени, а те дават безценна информация за историята на древния град.

И двете стели са изписани на старогръцки, а с разчитането им се заема един от най-авторитетните български учени Николай Шаранков.

"От надписите за първи път получаваме информация за управлението на Филипопол, което е ставало през 2-3 век след Христа. Няма откъде другаде да разберем. Всъщност това е написана история върху камък, която е изхвърлена на сметището и ако случайно не беше открита, щеше да се замине. И никога нямаше да го разберем като информация за античната история на Филипопол", казва Костадин Кисьов.

Единият надпис е свързан с управлението на Филип Араб (244-249). Статуята му, която е положена върху стелата, е издигната от Общото събрание - койона - на провинция Тракия. Негов ръководител е бил тракарх Марк Аврелий Евнихиан. До този момент в писмени паметници от времето на Филип Араб са срещани имената само на двама жреци на императорския култ в провинцията - Бебий Аполинарий и Марк Аврелий Язон.

Надписът гласи: "(Статуя на) Филип, Младото слънце, (издигна) Общото събрание, когато управител на провинция Тракия беше Ауфиций Коресний Марцел; (за издигането на статуята) отговаряше тракархът Марк Аврелий Евтихиан. Да е на щастие)".

Вторият надпис е към статуя на "най-великия, най-божествен и най-храбър император Цезар Гай Юлий Вер Максимин". Издигната е по времето, когато тракийската провинция е управлявана от Тит Клодий Сатурнин. За издигането ѝ отговаря потомственият тракарх Азелий Клавдиан. И от този документ става ясно, че статуята се издига с решение на Общото събрание.

Според Николай Шаранков надписът е много ценен в няколко отношения. На първо място това е поредното посвещение от името на "провинция Тракия". Максимин Тракиец е определен като "най-храбър", а това говори за военна кампания по онова време. Споменатият потомствен тракарх Азелий пък е с рядко срещано родово име. Шаранков прави и връзка с надпис, открит в Източната порта и експониран сега там, в който се споменава за потомствен тракарх, но пък от името му не е запазено почти нищо.

"Тези два надписа можеше да бъдат напълно унищожени, а с тях и част от историята на Пловдив. Чрез тях имаме написана история, която е криминално изкопана и изхвърлена. Това е един показател, защо трябва да се правят спасителни разкопки в града преди строителството", подчертава археологът Костадин Кисьов.