Скандал: Пловдив пази автентична част от склада на Сточна гара, НИНКН спестява главоболия на инвеститора
Как Националният институт за недвижимо културно наследство съхранява архитектурните богатства на България? Отговорd на този въпрос получаваме от документацията и кореспонденцията на институциите за тютюневия склад на ул. „Авксентий Велешки” и бул. „Христо Ботев”.
Преди дни градската администрация обяви, че предстои събарянето му, след като години наред собствениците Лиляна Моравенова, управител на „Транс Елгол България” ООД, и Момчил Момчилов, изпълнителен директор на „М 6” АД, водеха съдебни битки точно по повод бутането.
Спорът им мина през различни съдебни инстанции и в крайна сметка внушителната сграда, която е със статут на групова недвижима културна ценностq част от историческата зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив” – „Система от улични ансамбли в по ул. „Иван Вазов” и ул. „Цанко Дюстабанов”, е на път да отиде в историята.
За мнозина сградата, която собствениците бяха оставили да се саморазрушава, е просто руина. Комисията, която отива на обекта още през март миналата година обаче, констатира друго:
„Сградата е запазена в цялата си височина от пет етажа. Фасадните стени са масивни, тухлени, като видими пукнатини, пропадания и деформации по тях не се наблюдават. Фасадната мазилкова декорация е ясно четима, оригиналната дограма е силно увредена, но запазените на място прозорци дават достатъчно информация за нейния характер. Във вътрешното пространство на сградата са изградени носещи стоманобетонови колони.”
Комисията в състав архитекта на район „Централен” Петър Петров, регионалния инспектор от Инспектората на Министерство на културата, арх. Виолета Раева – експерт на Националния институт на недвижимо културно наследство, и инж. Мария Дончева, началник на РДНСК, констатират и рисковете от нарушената конструкция на склада, но дават ясни препоръки.
И те са – да се направи архитектурно заснемане на фасадите и на сградата от проектант, вписан в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство, за да има достатъчна документация за реконструкцията им. Така изготвената документация да се съгласува с Министерство на културата. Препоръчват и в инвестиционния проект за нова сграда, на базата на архивните документи и заснемането, да се възстановят обемно-пространствените и архитектурни характеристики на демонтираните сгради. Третото изискване е при демонтажа да се запази сектор с дължина 10 метра от фасадата като се вземат мерки за неговото укрепване.
Документът е изготвен така, че Пловдив да съхрани поне малка част от сградата, която макар и порутена и опасна, респектираше с мащабите си и архитектурните детайли.
За изненада вероятно и на собствениците, след като внасят документацията по заснемането, от Националния институт за недвижимо културно наследство им спестяват множество „инвестиционни главоболия”.
НИНКН отговаря: съществуващите сгради не притежават статут на недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4, и чл. 65 от Закона за културното наследство, но попадат в границите на територията със статут на групова недвижима културна ценност.
После следват предписанията, в които такива мечти като съхраняване на част от фасадата и възстановяването на общия вид на сградата, не съществуват. Единственото изискване е: „новото строителство да се съобрази с културно историческата и етно-културна специфика и архитектурно-художествения образ на околната застройка, както и с функционалния и смислов контекст на прилежащата среда, изведен на базата на общата градоустройствена идея за опазване и развитие на зоната, а за територията в обхвата на груповите паметници на културата и с индивидуалните режими и тяхното опазване”.
Цялата документация по заснемането, автентичните кадри от сградата, която е една от най-внушителните като обеми, НИНКН праща в архива на миналото. Нещо повече – оттук-насетне от института уточняват, че настоящата документация не подлежи на съгласуване.
„НИНКН я приема за сведение и задържа един екземпляр от нея за попълване на архитектурния фонд на института, съгласно чл. 84, ал. 5 от Закона за културното наследство.”
Там – в архитектурния фонд на института, съвсем скоро май ще се озоват не една и две сгради, които собствениците години наред оставят на разпада, а после се оказва, че са толкова опасни, че трябва да бъдат бутнати.
Kоментари
Във всички складове съм работил включително и в тия дето ги събориха или престроиха по предназначение. Предишните комунисти почнаха да ограничават тютюневата промишленост, сегашните такива направо я затриха, останаха складовете умишлено занемарени и сега като минеш по край тях се едно си след бомбандировки, по добре е да се затрият.