СЕСОНКЦ даде зелена светлина за демонтажа на опасна къща в Стария град

  • от Мария Луцова
  • 15:20, 14.07.2022

Специализираният съвет за опазване на недвижимите културни ценности към министъра на културата даде зелена светлина за демонтажа на опасна къща в Стария град на Пловдив, след като прие единодушно изготвеното от арх. Милена Крачанова и реставратора Аглика Икономова  архитектурно заснемане и реставраторско становище.

Сградата е частна общинска собственост (според Интерактивната карта на Община Пловдив за НКЦ). Намира се на ул. „Кирил Нектариев” 11 и от години е опасна, защото е почти изцяло срутена.  През 2015 г. междуведомствена комисия описва състоянието на трите сгради в имота, една от които е недвижима културна ценност с ансамблово значение. Другите две нямат статут и са във вътрешната част на двора.

Експертите констатират, че сградите са необитаеми от години, неподдържани, с изпочупена и липсваща дограма, силно компрометирани покриви, с пукнатини по стените, в лошо конструктивно състояние и има опасност от самосрутване.

С оглед невъзможността от възстановяване на компрометираните сгради и предвид високата степен на опасност от падане и на базата на видяното комисията е предложила на основание чл. 195 от Закона за устройство на територията кметът на Пловдив да издаде заповед за събаряне на двете вътрешни сгради, които не притежават статут на недвижими културни ценности.

По отношение на сградата, чиято фасада е на ул. „Кирил Нектариев” 11, на основание на чл. 74, ал. 1 и чл. 83, ал. 5 от Закона за културното наследство кметът на Пловдив трябва да се разпореди  за изготвянето на графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкция на сградата.

Едва след одобряването на такова досие с пълната информация за къщата кметът може да издаде заповед  за демонтирането ѝ. Съгласно Закона за културното наследство, независимо от демонтажа, сградата запазва статута си на недвижима културна ценност. А възстановяването ѝ може да стане само с проект, изготвен на базата на графичното и фотозаснемане  и съгласуван в НИНКН.

Архитектурната част по обследването представи арх. Крачанова: „Къщата е декларирана като НКЦ от ансамблово значение с протокол от 13 февруари 1985 г. и е регистрирана с протокол от 25 май 1998 г. Разположена е на територията на АИР "Старинен Пловдив". Сградата НКЦ е едноетажна, без сутерен и е датирана към къщите строени от края на 18 до към средата на 19 в. Те се характеризират с по-проста жилищна архитектура, която е отговаряла на по-обикновен домашен бит.  Към нея по-късно е пристроен по-нисък двуделен едноетажен обем. Къщата спада към несиметричния тип пловдивски жилищни сгради и е запазила автентичния си обем и автентичната си планова схема. Сградата е с каменни основи и каменен цокъл, а над цокъла е дървена паянтова конструкция с тухлен пълнеж. Покривът е дървена конструкция с едноулучни керемиди.”

Тя е констатирала, че се  наблюдава се отклонение на сградата от вертикала, което предполага, че основите са поддали. Ползвана за жилищни нужди. Таваните вероятно са били дървени тип „Асма”, за което говори запазеният таван в коридора. При двете стаи покривът е самосрутен.

„Възстановяването на сградата в първоначалния ѝ вид е наложително, защото е част от архитектурния ансамбъл по ул. "Кирил  Нектариев” и е недвижима културна ценност. Трябва да се опази оригиналното оформление на вратите и членението на прозорците. Да се възстановят и капаците на прозорците . В интериора да се възстановят дървените тавани тип асма като бъдат изработени по образец на запазения оригинал в коридора. Цветовото оформление на фасадите да бъде направено по аналогия на възрожденските къщи от периода до средата на 19 ч. Същото се отнася и до цветовото решение на стаите”, препоръчват арх. Крачанова и реставраторът Аглика Икономова.

По време на разискванията за представеното изследване специалистите излязоха със становище, че сградата във вътрешния двор също притежава качества и не би следвало да бъде събаряна.

Затова излязоха с решение Националният институт за недвижимо културно наследство да стартира процедура за деклариране. Следващата стъпка е министърът на културата да одобри препоръките на СЕСОНКЦ.