На 17 май 1620 г. в Пловдив (тогава Филибе), пристига английският търговец и пътешественик Питър Мънди, който обикаля Индия, Китай, Русия и Европа. През тази 1620 г. тръгва от Константинопол за Англия на кон, минава и през земите населени с българи в тогавашната Османска империя. В бележките си споменава прочутият каменен мост в Свиленград, построен по заръка на везира Мустафа паша от Мимар Синан. После прекарва няколко дни във Филибе по време на панаир или по всяка вероятност по време на Байрям с общоградски тържества и описва изключително интригуващата вертикална въртележка, предшественик на днешното, погрешно наричано „Виенско колело“.

Пловдивското колело, което вижда Мънди е вид люлка – съоръжение, което включва две вертикални колела, държани над земята от големи стойки. Съоръжението е снабдено с люлки, които при въртенето на колелата запазват хоризонтално положение. В люлките хората се возят за забавление.

Питър Мънди дава първи сведения за видяното от него колело на 17 май 1620 г., като го описва подробно и прави рисунка на съоръжението, непознато до тогава в Европа.

В много страни след това колелото е известно като ferris wheel (Виенско колело?), но и като „Bulgarian pleasure wheel“ (Българско колело за удоволствие) изобретено в България. Въртележките били три типа, направени от дърво, като на този вид, пригоден за децата имало приспособления да ги пазят да не паднат, подобие на днешните кабинки. Те били задвижвани от хора.

В страницата, публикувана в Интернет по повод откриването на гигантското колело в Лондон, наречено „London eye“ (Лондонско око), BBC е поместила и рисунката на Питър Мънди, под която е написано „Bulgarian Eye“ of 1620 (Българското око от 1620 г.)

Също в „Уикипедия“, на страницата на „Би Би Си“ и в английски, немски и френски източници, както и на още много места се цитира откъса на Питър Мънди от 1620 г като първото писмено споменаване на този тип увеселителни колела и винаги се отбелязва град Пловдив (Филибе).

Почти цялата книга с бележките от пътуванията на Мънди, може да бъде намерена в интернет под заглавие „The travels of Peter Mundy in Europe and Asia, 1608-1667“ (Пътуванията на Питър Мънди в Европа и Азия, 1608-1667 г.)

За българската общественост фактът, че това колело е българско изобретение, става известен от интервюто, взето от българския изследовател Ненчо Кръстев, публикувано в брой 18 на списание „Лидер“ от 2005 г.

Ненчо Кръстев предлага за колелото да се използва думата „карнушка“ (вид люлка), заимствана от произведението на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“.

Първото голямо метално колело е направено от американеца Ферис за Чикагското изложение през 1893 г. Алеко Константинов ни дава сравнително описание на тази голяма „карнушка“: „На пътя ни се изпречва колосалното желязно колело - Ferris Wheel! Нашите карнушки са дървени, а тази в Чикаго е желязна. У нас, за да се въртиш, влизаш в едно сандъче – в Чикаго влизаш в един голям вагон, в който свободно насядват на столове петдесет души. У нас на колелото са закачени десетина сандъчета, в Чикаго – петдесетина вагони. У нас карнушката е около десет метра висока, в Чикаго – сто метра, или колкото три минарета едно над друго. Нашата карнушка се върти с помощта на две-три циганчета, в Чикаго – с помощта на грамадни сложни машини, у нас се плаща за въртение едно червено яйце, в Чикаго – половина долар.“

Из "Енциклопедия на Пловдив", автор Божидар Тотев