Потомък на тракийски царе построил Античния театър

  • от PlovdivTime
  • 13:39, 28.11.2016

 

от Руслан Йорданов

Уникален древногръцки надпис, посветен на първия градоначалник на Филипополис – Тит Флавий Котис, откриха археолозите в Пловдив. Ценната находка от 90 година се намира в десния ъгъл на сцената на Античния театър. Откритието представиха пред журналисти кметът Иван Тотев, археологът Мая Мартинова и преподавателят по древногръцки език Николай Шаранков.

Надписът е посветен на най-видния гражданин под тепетата и е бил поставен под неговата статуя. На камъка още личат отпечатъците от стъпалата й. Тит Флавий Котис, син на Рескупорис, е заемал всички важни длъжности, които съществуват в един римски град. Бил е пожизнен жрец на бог Асклепий, както и първожрец на императорския култ не само за Филипопол, но и за цялата провинция Тракия.

Освен това е действал като съдебен представител на града, отговорник по строежите и първи архонт – градоначалник. В текста е указано, че Котис е украсил града с великолепни сгради, сред които и мраморния Античен театър. Досега се смяташе, че театърът е построен през 116-117 г. от н.е., докато новото откритие покачва леко възрастта му с. Излиза, че Античният театър е съществувал още през 90 г.

Владетелят носи титлата Тит Флавий, тъй като император Домициан го е удостоил с римско гражданство. Котис и баща му Рескупорис са срещани и по-рано имена на тракийски царе. „Когато римляните завладяват някой град, те използват местната аристокрация и я натоварват с водещите постове в новосъзданената римска администрация.

Известно е, че потомците на Котис до трети-четвърти век са заемали ръководни длъжности, тоест по някакъв начин тракийските царе са запазили своята власт във Филипопол“, казва Николай Шаранков, който е разчел думите. Той допълни, че това е най-ранният надпис, който дава информация за Филополол, за институциите в града, създаването на Общото събрание на провинция Тракия и за водещата роля, която Филипопол получава в провинцията по времето на император Домициан.

Създаденото по това време Общо събрание на Тракия се е грижило за осъществяване на култа към императора, чрез който се изразява лоялност, но също така се е грижил за спазването на правата на градовете пред римските власти.

 

 Кметът Иван Тотев попита Мартинова и Шаранков дали Котис е най-древният му предшественик на поста 

Историята е свързана с епичното съперничество между два града. През 46 г. е учредена провинция Тракия и за нейна столица е обявен град Перинт (днес Мармара Ереглиси) на брега на Мраморно море. Император Домициан (81–96 г.) решава, че Филипопол, който е разположен в центъра на провинцията, трябва да бъде седалище на новосъздаденото събрание, и градът под тепетата получава титлата метрополия - град-майка на цялата провинция.

Перинт и Филипопол започват яростен спор за надмощие. Перинт е старата столица, а императорът дава повече привилегии на Филипопол, което предизвиква гнева на столичаните от Мраморно море. Конфликтът е разрешен и двата града сключват споразумение на сцената на Античния театър - издигнати са два паметника, чиито основи още личат. Статуите са изобразявали Тракия и Перинт. Шаранков предполага, че Тракия е била изваяна като жена с житен клас в ръка. По този начин Филипопол е дал дължимото уважение на Перинт и враждата била потушена.

Първият римски кмет на Пловдив със сигурност е бил твърде богат човек. „В античността, когато някой станел жрец или първи архонт, той организирал мероприятията със свои собствени средства. Правел тържества, религиозни процесии, игри, угощения и какво ли не с лични пари. Котис е бил три мандата главен жрец на провинция Тракия и на всички градове в нея.

Бил е много богат, за да може да си го позволи. Строежите на Античния театър и на другите сгради в Пловдив също би трябвало да са за негова сметка“, обяснява Шаранков. В древността е било споделено разбирането, че богатият човек трябва да отдава своето имане в полза на обществото по този начин да заслужи хорското уважение.

Досега бе известна само горната част на надписа, изчукана върху парче от колона в съседство. „Това късноантично стълбище на Античния театър не бе проучено. Досетих се, че продължението на надписа съвпада по размери и се намира върху съседния отломък и казах на Мая Мартинова да проучи стълбището. Махнаха пръстта и се показа надписът“, разказва Шаранков.

Статуята на Котис вероятно е била от бронз и е унищожена с настъпването на християнството, когато езическите монументи са премахнати. През IV век надписът е бил счупен на две и използван за подпора на стълбището към сцената на Античния театър.  

„Досега знаехме, че Античният театър е побирал 7 хиляди души. Организирали са се гладиаторски борби и са се провеждали регионални събрания. Сега имаме едно невероятно откритие, което носи богата и интересна информация“, заяви кметът на Пловдив Иван Тотев. Той на шега попита археолозите дали може да се счита, че Котис е изобщо първият кмет на града, тъй като преди него са управлявали царе. Шаранков дипломатично отвърна, че може да се търси подобна логика, тъй като император Домициан по това време е дал на Филипопол правото да сече монети.

„Надписът, който се състои от два фрагмента ще бъде демонтиран, слепен и експониран подобаващо. Заедно с други находки той ще бъде изложен в пространствата под сцената“, съобщи археологът Мая Мартинова.

Текстът гласи:

„На човека, който от своите предци е първенец в провинцията, също така трикратен първожрец на провинция Тракия и на градовете в нея, юридически представител на метрополията и отговорник за строителните работи. Който по време на мандата си като първи архонт украси с великолепни сгради родината. Тит Флавий Котис, син на Рескупорис, от трибата (римска административна единица – б.р.) Квирина.

Липсва долно ъгълче и се чете част от името на скулптора

„… син на Сострат, наричан още Иполион, издигна статуя на своя благодетел поради огромната му благосклонност“.  

Надписът бе открит под източното стълбище на сцената


Горната част от надписа бе известна на учените


Бронзовата статуя на Котис се е извисявала на сцената заедно с други монументи на видни граждани, императори и богове