Трудно е днес да си представим силното вълнение, което хотел „Тримонциум“ е предизвиквал у жителите на Пловдив през 1957 г. Старите хора под нос мърморели, че новата масивна четириетажна сграда закрива гледката от централния площад към Родопите. Младежта и изисканото общество в европейската столица на културата обаче бързо видяли в него любимо място за забавления.

„Тримонциум“ беше... молитвен дом за пловдивчани, църква. Сутрин човек като стане, особено на празник, облече се, направи се, къде? В Тримона! Терасата беше като гара. На тротоара имаше маси и столове“, свидетелства някогашният управител Никола Кюлханов на страниците на „Соцгурме“ – книга за културата на хранене при комунизма.  Едната тераса към сладкарницата е била за кафе-сладкарницата. Другата - за ресторанта. Вътрешният му салон е побирал 400 души.

Кюлханов разказва, че в първия мюзик бокс е трябвало да пуснеш пет стотинки и той започвал да се върти. „Пред музикалната кутия хората се караха защо нейната песен е по-къса от оригиналната.

Пускаше се само западна музика – Синатра, американски евъргрийни. След това започнаха матинетата с голям щрайх оркестър. В сладкарницата беше общодостъпно. Но в ресторанта не можеше да се влезе без костюм и вратовръзка“, отбелязва бившият управител.