Стефан Герлах (1546-1612 г.)  е немски богослов и проповедник. Посещава Османската империя с делегация от 60 протестанти-лютерани през 1573 г. Обикаля страната и се връща обратно пет години по-късно. По своя път през 1578 г. той минава през Пловдив. Описва впечатленията си в обемист дневник, издаден в 1674 г.  Ето първата част от неговите впечатления. Следва продължението:

На третия хълм (Таксим тепе - б.ред. ) се намира една стара християнска църква.

На четвъртия хълм (Сахат  тепе -  б.ред. ) не се вижда нищо. На петия хълм (Бунарджика  -  б.ред. ) има два гроба един до друг. Те са направени под земята със свод от печени тухли, поради което си въобразих, че съм попаднал в двойния пъкъл на Авраама. На този хълм има кладенче и край него къщичка или кьошк на турчин.

Шестият хълм (Марково  тепе -  б.ред. ) е малък и на него има четириъгълна яма, издялана в скалата. На седмия хълм също имало кладенец и гроб, в който, както и в другия, за който споменах, според мнението на тукашните жители е бил погребан някакъв голям владетел.

На изток от града се виждат хиляди могили, доста високи и насипани от човешки ръце. Хората казват, че тук са ставали много битки и където е паднал някакъв големец или юнак, народът му насипвал за спомен такава могила.

Откъм Македонските планини (Родопите -  б.ред. ) край града има много лозя. През река Марица към нашия кервансарай води дълъг дървен мост, при който има една турска джамия (Имарет джамия - б.ред. ), съградена от виден кадия.

Пред храма всяка вечер се раздава на сиромасите ориз, ечемик и хляб.  До джамията се намира и един турски манастир,в който има ученици. Тук в града живеят и няколко дубровчани (търговци от Дубровник - б.ред. ). Тук господарят си купи нов кон за 102 талера. Около града има доста мочурливи места.

На 19 юни тръгнахме от Филипопол и сутринта около 7-8 часа стигнахме в Татар Пазарджик. Пътят е равен и хубав, земята наоколо е плодородна. Минахме малка река, вдясно от която имаше малка горичка.

Там лежаха 40 албанско-турски конници. Те нападнаха двама наши арабаджии, които бяха закъснели, но щом чуха виковете за помощ и видяха, че идваме, ги освободиха.