Иван Вазов (1850-1920 г.) е известен поет и писател, почитан като патриарх на българската литература. 

През 1866-67 г. той учи в пловдивското епархийско класно училище "Св. св. Кирил и Методий". След странствания из Румъния и различни български градове, вече 30-годишен той отново идва в града под тепетата през октомври 1880 г. Генерал-губернаторът княз Алеко Богориди го назначава за депутат в Областното събрание на автономната османска провинция Източна Румелия.

По това време той издава списание "Наука". През 1885 г. заедно с Константин Величков започват да списват "Зора" - първото литературно списание у нас. Двамата по-късно издават вестниците "Народний глас" и Съединение. В Пловдив Вазов пише знаменития цикъл "Епопея на забравените" и много от най-хубавите си стихотворения. 

Живее в града до 1886 г., когато е принуден да емигрира в Одеса. Там написва най-прочутия си роман "Под игото". След завръщането си в страната през 1889 г. писателят се установява в София. През 1920 г. в чест на юбилея му е избран за почетен гражданин на Пловдив. Една от централните улици - "Станционна", получава името "Иван Вазов". В негова чест започва да се строи училище в квартал "Кючюк Париж", което също е кръстено на него. 

В следващия откъс писателят си припомня ученическите години:

Покрай нея Пловдив стана първият културен център на България. Цариград беше главният й мозък, Пловдив беше малкият - и пулсът на цяла Тракия".