Филип дьо Френ-Кане (1550 г. - началото на XVII век) е френски дипломат и пътешественик. Роден е в Париж, където получава солидно образование. Включва се в свитата на френския посланик в Истанбул Филип дьо Ноай.

По време на своето пътуване през 1573 г. делегацията минава през Ниш, Скопие, Дупница, Самоков, Пазарджик, Пловдив и други селища.  След завръщането си Филип дьо Френ-Кане издава пътепис на френски и италиански език. По-късно е изпратен за френски посланик във Венеция.

Оттук извира реката Хеброс, наречена Марица, на името на една много красива девойка, която се удавила в нея, и се влива в архипелага близо до Галиполи. Макар че е красива и голяма, заради небрежността на турците тя не е плавателна, така че в цялата империя има само три плавателни реки.  

На 13 февруари излязохме от тесните и стръмни планински и снежни проходи, които досега ни причиняваха мъка и безкрайни страхове. Започнахме да усещаме по-умерен и не така студен въздух и видяхме една красива страна.

Като пътувахме през тази извънредно плодородна равнина, видяхме повече от двеста могили – не естествени, а направени от човешка ръка. След един дълъг ден преминахме реката Хеброс или Марица по дървен мост и отседнахме в Татар Пазарджик – голям и красив градец, извънредно приятен, където Мехмед паша е направил една разкошна и великолепна обществена баня.

На следния ден пристигнахме рано във Филипопол, разположен в една много красива и приятна местност върху четири хълма, посред една широка равнина на брега на Марица, която преминахме по дълъг дървен мост с повече от тридесет свода. Край града реката образува един красив малък остров, изпълнен с високи дървета, огласяни от разнообразни песни на множество птици. Този град отдалеч прилича на много голям кораб сред тихо море.

Тогава оцених този град и разбрах, че Софиано доста се е заблудил за неговото местоположение. Понеже реката Марица не само мие стените му, но го и пресича почти по средата. А той го поставя на едно доста голямо разстояние от Марица и почти под Сребърната планина или Родопите, от които той е отдалечен на повече от петнадесет кервански часа.

Следите от древните стени доказват, че той никога не е бил толкова голям, колкото сега. Той има най-малко седем мили диаметър, но всички къщи са по турски образец, така ниски и така неугледни, че едва би могло да се повярва на  това, което казваше дубровнишкият драгоман, у когото отседнахме, а именно: че султанът получавал всяка година само от Филипопол и околната област 570 товара акчета (а товарът, както казваше той, възлиза на 2000 жълтици).

Като се направи точна сметка, султанът само от вино получава 150 товара аспри годишно; от ориз – 190, а при това оризът се жъне само веднъж на пет години; от железни руди – 70, от златото, което се вади от Марица – 70; от данъци и други такси – 40 товара.

И макар, че това изглежда невероятно, понеже го чух от човек, който познава добре османските работи, аз го повярвах. Извън Филибе султанът притежава големи конюшни, тъй като тук има добра паша. На пет мили от този град се виждат значителни древни останки.