Димчо Дебелянов (1887-1916 г.) е изтъкнат поет-символист. Роден е в Копривщица, през 1896 г. семейството му се премества в Пловдив и той става ученик в Жълтото училище. Там  той пише първите си стихотворения, които по-късно изгаря собственоръчно. През 1904 г. се премества в София и става студент в Софийския университет.

Литературната му кариера започва през 1907 г. – Дебелянов пише стихове и хуморески, които публикува в „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. Поетът научава френски, руски и английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен и Шекспир.

По време на Първата световна война Димчо Дебелянов заминава като доброволец на Македонския фронт. Поетът пада убит в сражение на 2 октомври 1916 г.

Стихотворението „Пловдив“ излиза след неговата кончина в сборника „Стихотворения“ през 1920 г. 

ПЛОВДИВ

Как бяха скръбни мойте детски дни! 
О, колко много сълзи спотаени! 
Тук първи път се моя взор стъмни 
и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух гласа възглас: - Престани 
да вярваш и да дириш - забранен е 
на любовта плодът - и в зли страни 
мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град - 
едничък дом на мойта скръб бездомна - 
аз бродя за утехата нерад -

и кат загубен в пустошта огромна. 
И толкоз черни мисли ми тежат, 
че аз не искам нищо да си спомна.