Днес отбелязваме празника на светите братя Кирил и Методий или още Деня на славянската писменост и култура. Този ден за разлика от доста други е доста познат за българите. Не се случват грешки, както е примерно при 6 и 22 септември, но това може би се дължи, че децата участват в честванията на празника с шествия из цялата страна. Хубавото е, че празникът не се политизира за разлика от 3 март, 6 септември, 22 септември. 

"Празникът се е чествал винаги на 11 май, а впоследствие остава като дата стар стил или църковния празник на светите братя. Ние знаем, че имаме два дена - 14 февруари, когато е Успението на св. Кирил и 6 април, когато е успението на св. Методий. Дълги години е имало празник, който и двамата да се почитат. На 11 май 1852г. в един трептих за първи път излиза, че двамата се честват на една дата. Първото честване на празника се водят спорове дали е в Пловдив или Шумен. За Шуменското честване става въпрос, че има дописка в арменски требник, че се е случило събитие, в което децата са изиграли сценка посветена на Кирил и Методий, но там е на 22 май, а в честването в Пловдив е на 11 май. На 11 май 1851г. в Пловдив за първи път се чества празника по инициатива на Найден Геров, което първоначално е като общо градско веселие. Вече следващите години и други градове се включват празнични шествия в този празник. Той винаги си е останал като празник на духа, нещо което академик Лихачов казваше в неговата "Идеята за държавата на духа", че хан Аспарух е създал България, но Кирил и Методий са създали такъв дух, че после никой, който е завладял този народ не е могъл да го сломи", заяви Шивачев.  

"Първото честване на празника се състои в края на първата учебна година на Епархийското училище в Пловдив. На това честване участват основно български първенци. Гръцкият владика отказва да се включи и в края на шествието се провежда и първия изпит за годината. Вече можем да говорим в следващата година, че се превръща в един общобългарски празник, който е признат и от властите през следващата 1852г., защото тогава се включва и гръцкия владика, владиката участва и в провеждането и на изпита. Папският представител също се включва събитията в Пловдив, както и много общественици. По този начин празникът започва да се превръща в общобългарски, но това традиционно шествие, което се прави всяка година за 24 май е поставено 1851г. от Найден Геров. Тогава те тръгват от храма Света Богородица до Жълтото училище, което е било тогава, а следващата година, когато и владиката се включва се прави голямото шествие, което сме свикнали да виждаме всяка година за празника. Тръгва от Хуманитарната гимназия, преминава през Главната и свършва на Пощата. В него се включват всички училища, но според мен в това шествие трябва да се включват и пловдивските висши училища, защото тогава ще се предаде изцяло завършен вид", каза Шивачев.  

"Празникът никога не е имал политическо разделение. Може би последните години имаше по-скоро такива опити с чисто националистическа чест. Да е ден на българската писменост и култура, а не на славянската. Това са изкуствени опити да се измени празникът. Историческата истина е факт, защото България е център и спасява това дело и го развива. България е основният камък на целия славянски свят. Проблемът, който според мен идва е в неосъзнаването на празника. Ние си говорим за светите братя Кирил и Методий за азбуката, за химна Върви народе възроден, но не можем да си обясним колко е значимо тяхното дело. Акцентираме върху азбуката, но не си даваме сметка, че не е само азбуката. Това да създадеш едни графеми на един народ, не създава език. Целият труд, който влагат в преводите на свещените книги е огромен труд, който показва колко е значимо тяхното дело, защото на база всичко това те създават езика. Богатството на българския език е това, че едно нещо можеш да го кажеш поне с пет думи. Много ясно показателен е точно за този техен елемент и тази значимост, която имат. Преводът на една книга трябва да буди възхищение. Трябва да се наблегне на този факт, че те не са само дали една азбука, а са създали цял един език", допълни още пловдивският историк за значимостта на делото на Светите братя.