Как Националният институт за недвижимо културно наследство съхранява архитектурните богатства на България? Отговорd на този въпрос получаваме от документацията и кореспонденцията на институциите за тютюневия склад на ул. „Авксентий Велешки” и бул. „Христо Ботев”.

Преди дни градската администрация обяви, че предстои събарянето му, след като години наред собствениците Лиляна Моравенова, управител на „Транс Елгол България” ООД, и Момчил Момчилов, изпълнителен директор на „М 6” АД, водеха съдебни битки точно по повод бутането.

Спорът им мина през различни съдебни инстанции и в крайна сметка внушителната сграда, която е със статут на групова недвижима културна ценностq част от историческата зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив” – „Система от улични ансамбли в по ул. „Иван Вазов” и ул. „Цанко Дюстабанов”,  е на път да отиде в историята.

За мнозина сградата, която собствениците бяха оставили да се саморазрушава, е просто руина. Комисията, която отива на обекта още през март миналата година обаче, констатира друго:

„Сградата е запазена в цялата си височина от пет етажа. Фасадните стени са масивни, тухлени, като видими пукнатини, пропадания и деформации по тях не се наблюдават. Фасадната мазилкова декорация е ясно четима, оригиналната дограма е силно увредена, но запазените на място прозорци дават достатъчно информация за нейния характер. Във вътрешното пространство на сградата са изградени носещи стоманобетонови колони.”

Комисията в състав архитекта на район „Централен” Петър Петров, регионалния инспектор от Инспектората на Министерство на културата, арх. Виолета Раева – експерт на Националния институт на недвижимо културно наследство, и инж. Мария Дончева, началник на РДНСК, констатират и рисковете от нарушената конструкция на склада, но дават ясни препоръки.

И те са – да се направи архитектурно заснемане на фасадите и на сградата от проектант, вписан в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство, за да има достатъчна документация за реконструкцията им. Така изготвената документация да се съгласува с Министерство на културата. Препоръчват и в инвестиционния проект за нова сграда, на базата на архивните документи и заснемането, да се възстановят обемно-пространствените и архитектурни характеристики на демонтираните сгради. Третото изискване е при демонтажа да се запази сектор с дължина 10 метра от фасадата като се вземат мерки за неговото укрепване.

Документът е изготвен така, че Пловдив да съхрани поне малка част от сградата, която макар и порутена и опасна, респектираше с мащабите си и архитектурните детайли.

За изненада вероятно и на собствениците, след като внасят документацията по заснемането, от Националния институт за недвижимо културно наследство им спестяват множество „инвестиционни главоболия”.

НИНКН отговаря: съществуващите сгради не притежават статут на недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4, и чл. 65 от Закона за културното наследство, но попадат в границите на територията със статут на групова недвижима културна ценност.

После следват предписанията, в които такива мечти като съхраняване на част от фасадата и възстановяването на общия вид на сградата, не съществуват. Единственото изискване е: „новото строителство да се съобрази с културно историческата и етно-културна специфика и архитектурно-художествения образ на околната застройка, както и с функционалния и смислов контекст на прилежащата среда, изведен на базата на общата градоустройствена идея за опазване и развитие на зоната, а за територията в обхвата на груповите паметници на културата и с индивидуалните режими и тяхното опазване”.

Цялата документация по заснемането, автентичните кадри от сградата, която е една от най-внушителните като обеми, НИНКН праща в архива на миналото. Нещо повече – оттук-насетне от института уточняват, че настоящата документация не подлежи на съгласуване.

„НИНКН я приема за сведение и задържа един екземпляр от нея за попълване на архитектурния фонд на института, съгласно чл. 84, ал. 5 от Закона за културното наследство.”

Там – в архитектурния фонд на института, съвсем скоро май ще се озоват не една и две сгради, които собствениците години наред оставят на разпада, а после се оказва, че са толкова опасни, че трябва да бъдат бутнати.