Материалът е предоставен специално за PlovdivTime.bg от Милена Върбанова. Тя е историк, лингвист и журналист, авторка е на две книги: „Връх България“ и „Атланти и чудовища“, в които изследва участието на траките и древните българи в основополагането на европейската цивилизация. Доказва, че италийските народи са част от тракийския етнос и предлага оригинална теория за произхода на гърците.

Още с откриването на пирамидите в Мексико и Перу, се заговаря за странните прилики между културите на Стария свят и тези на коренните американци. Оттогава сведенията за такива прилики непрестанно се трупат. Една от тях, свързана пряко с нашия народ, е близостта - почти идентичността - на някои традиционни български шевици с орнаментите в тъканите на "индианците", които при тях заместват писмената и представляват недвусмислени послания - истински исторически документи. На какво се дължи тази еднаквост? На забравени пътувания на египтяни и европейци в Новия свят? Такива със сигурност е имало, но едва ли случайните пътешественици биха могли да внесат същностни характеристики в цивилизациите от срещуположните брегове на океана.

Европейците знаят доста за кървавите човешки жертвоприношения в религиите на нативните американци. Сведения, с които касапите - конквистадори обилно са напоявали Европа, за да оправдаят чудовищния геноцид, извършен от тях над местното население. Но и до ден днешен произходът на високо развитите култури на ацтеките, маите и инките, остава неизвестен. А както винаги, отговорът е пред очите ни и той е скрит в езика на тези древни народи, в имената на техните богове и царе, в названията на техните градове. Унищожена е огромната част от историческите паметници, изтребена е знатната класа, която пази и препредава историческите сведения. Неразрушим и вечен ориентир остава словото.

Езикът на древните ацтеки, признат в Мексико за официален, наред с испанския, се нарича "науатл". От него произлизат имената на божествата и топонимията в Ацтекската империя, сразена от Кортес. Един от основните богове в ацтекския пантеон, почитан и в религиите на множество средноамерикански народи, е Кетцалкоатл. Това име винаги е терзаело въображението ми със своята загадъчност и сложност. Популярният му превод е "Пернатият змей".

Всъщност с това име са известни две фигури - прастар бог и по-късна историческа личност. Най-древните изображения на пернат змей на територията на Мексико датират от 15 столетие пр.Хр., а такива, които недвусмислено доказват култа към бог Кетцалкоатл, се отнасят към 2 в. пр.Хр. и са открити в прадревния град Теотиуакан. Учените досега не са установили кой е народът, основал този град. Но името му на науатл означава "град, в който са създадени боговете". Щом това е така, следователно и в ацтекския език, също като в древногръцкия (древнотракийски), понятието "бог" е "тео" - титан. Аз ще отида още по-далеч с твърдението, че "кан" е ни повече, ни по-малко същата дума,която в българската и арменската традиция, ще рече "град" - например Тутракан. В българския език тя означава и "владетел", "велик", "висок".

Бог Кетцалкоатл е владетел на вятъра, на планетата Венера (зорницата), на нанието, изкуствата, занаятите, земеделието. С него е свързван кетцалът, птица с блестящо зелени пера, символ на свободата, защото не оцелява в неволя.

Но през 980 г. сл.Хр. се появява друг Кетцалкоатл, историческа личност, цар и културен герой. Известни са имената на родителите и сестрите му. Баща му се е казвал Мишкоатл. Този владетел се възцарява в град Тула (Толан) под името Се Акатл Накшитл Топилцин Кетцалкоатл и управлява повече от 20 години. Той учи народа си на математика, медицина, астрономия, музика. Изобретява шоколадовата напитка. Забранява алкохола. Въвежда календара с 52-годишен цикъл. И се опълчва срещу човешките жертвоприношения. Самият той живее като аскет, в пълно целомъдрие, не се гнуси от физическия труд, а дава пример на поданиците си в това отношение. Жреците на бог Тескатлипока, които го ненавиждат, подло го опиват с алкохолно питие и той, без да съзнава, извършва кръвосмесителен акт с една от сестрите си. Чувствайки се опозорен, Кетцалкоатл се отправя в изгнание, построява "змийски сал" и отплува към "центъра на морето", а според други - към полуостров Юкатан, където царува още 20 години. Народът му го възвеличава като бог. Преди да се качи на сала, той обещава да се завърне все някога при тъгуващите си поданици.

Ето защо ацтеките объркват пристигането на Кортес със завръщането на Кетцалкоатл.

Но какво означава името Кетцалкоатл в цялата му сложност? Щом и названието "кетцал" на птицата, състоящо се от първите две срички, също ще рече "пернат змей", какво тогава значат останалите срички? Според мен "Кетцалкоатл" е цяло изречение, последните две срички в което представляват предлог и обстоятелствено пояснение. "Коатл" или "ко атл" ще рече "от Атлантида", а цялото име означава "змията с пера (дошла) от Атлантида". Извънредно любопитно е, че на науатл думата "змей, змия" е "кет" - напълно идентична с древногръцката(древнотракийската) "кето"- змей. В древногръцката, т.е. древнотракийската митология, морската богиня Кето и морският бог Форкас са родители на горгоните и граите. Морското чудовище (змей) Кето тероризира царството на етиопския цар Кефей и иска в жертва дъщеря му Андромеда. На новогръцки "змей" е "kito", откъдето произлиза думата "кит" - в смисъл на морско чудовище.

Откъде се е взела тази идентичност? От пътешествия на траки или гърци в Америка? Без да ги изключвам, не смятам това за задоволителен отговор.

От Новия свят в Европа пристигат множество невиждани продукти. Да се запознаем с техните названия на езика науатл:

домат - tomatl

aвокадо - ahuacatl

какао - cacahuatl

шоколад - xocolatl или chicolatl

Забелязваме,че наставката "атл" присъства във всички тях. Няма как да не си спомним диалога на Платон, "Критей", според който Атлантида била пълна с овощни и диви дървета с невиждани плодове. Прекрасно обработените й поля, според платоновия герой Критий, сигурно са давали и богата реколта от невиждани зеленчуци. Но как са пренесени тези съкровища на американския континент, за да станат неотменна част от неговата култура? Явно от самите атланти.

Не само името (изречението) Кетцалкоатл, свидетелства за принадлежност към атлантската раса. Началото на името на културния герой Се Акатл също е многозначително. Много от имената на ацтекските и толтекски богове, в това число и на самия Тескатлипока, съдържат частицата "атл" - указание за произход, който изрично се подчертава. Смятам дори, че името на страшния бог Тескатлипока всъщност е Ипок, а всичко останало е горда заявка за атлантско потекло. Бащата на втория Кетцалкоатл се нарича Мишкоатл - следователно името му е Миш (Мит? този звук може да варира) от Атлантида (или от рода на атлантите)

Самото название на езика науатл (нау-атл) е удивително доказателство за неговата същност и произход. Но кой го говори? Ацтеките, чийто етноним на науатл се произнася като "aztecatl". Смятам, че не бива да се страхуваме да дешифрираме това народностно име като "аси- те от Атлантида" - т.е. "белите от Атлантида".

Вторият Кетцалкоатл е описван от поданиците на Монтесума като човек с бяла кожа и дълга брада. Затова и става трагичното объркване с белите брадати испански завоеватели. Бернал Диас де Кастильо, авторът на "Истинската история на завоюването на Нова Испания", конквистадор със значителна култура и голямо човешко сърце, който коренно се различава от общия образ на главорезите на Кортес, пише, че Куаутемок, племенник и зет на Монтесума и последен ацтекски император, бил много красив младеж със светла кожа, който на вид не се различавал от европейците, а по дух и морал далеч ги превъзхождал. Интересно е окончанието на името на Куаутемок (Пикиращият орел) - наставката "ок". Тя е характерна за много тракийски, а и келтски имена. Съпругата на Куаутемок, дъщерята на Монтесума, която Кортес изнасилил, а после дал за поругание на войниците си, също била прекрасна млада жена с европейски облик. Бернал Диас обобщава, че цялата висша класа на ацтеките имала по-светла кожа и се различавала по расови черти от общата маса на поданиците. Впрочем за съществуването на "бели индианци" в двете Америки, пишат доста автори след "откриването" (а всъщност - унищожението) на Новия свят.

Показателно е,че Теотиуакан се намира на 48 км, а Толан (или Тула - забележете името!) - на 65 км от Теночтитлан (столицата на Ацтекската империя, днешното Мексико сити). Името Теночтитлан също съдържа частицата "итлан", която най-вероятно е видоизменен "атлан". Всичко това показва, че в тази част на Средна Америка е съществувала плътна атлантска колония, която дори и в 10 в.сл.Хр. - възцаряването на втория Кетцалкоатл - е била още демографски жизнена и не е забравила своите културни достояния. Ето защо обожественият владетел на Тула, също като първичният бог Кетцалкоатл, е могъл да предаде на своите поданици и адепти толкова ценни и разностранни знания. Смятам, че и двете фигури произхождат от изгубения в океанската стихия континент.

Ето защо, според мен, отговорът на въпроса откъде идват приликите в културите на Стария и Новия свят, е ясен за непредубедения изследовател - от общия източник, от атлантската цивилизация, на която съвременното човечество дължи всички знания и добродетели, които притежава.Както, уви - и немалка част от пороците си.