Историческият музей посвети годишника си за 2018 г. на задълбочено изследване за самоуправлението в града под тепетата в периода 1886-1944 г. Монографията „Ролята на община Пловдив за развитието на града” е на директора на РИМ Стефан Шивачев.

Тя е плод на дългогодишен труд и изследва проблематиката на общинското самоуправление в периода 1886-1944 г. Спрях се на него, защото преди това – до Съединението, градът е обгрижван от цялата Източна Румелия. След 1886 г. Пловдив вече не е столичен град, а областен и развитието му остава изцяло под управлението на местната власт. Столицата се оказва егоистична и голяма част от средствата за развитие отиват за София, разказва Шивачев.  В периода от Освобождението до 1944 г. София се развива с 10 пъти по-високи темпове на развитие поради тази причина.

В периода около 1878 г. София наброява 8000 жители, а Пловдив 33 000,  а през 1944 г. съотношението е било 300 000 към 118 000 души в полза на столицата.

Така в този период градът под тепетата се развива единствено като плод на местното самоуправление. При това претърпява сериозна модернизация. През 1886 г. е един красив ориенталски град без градоустройство, с интересни джамии и бани. В същото време улиците са сокаци, които зиме и наесен са кални, а през лятото – прашни. Нямало е канализация и водоснабдяване, а жителите на града са пиели водата, разнасяна от сакаджии. Те пълнели съдовете директно от Марица.

По този повод Херман Шкорпил в свое изследване през 1882 г. отбелязал, че водата е пълна с бактерии.

В периода до 1944 г. градът се променя тотално. Има водоснабдяване от Родопите, а на всеки гражданин се полагат по около 300 литра вода на ден. Има приложен градоустройствен план, изготвен от гениалния арх. Шнитер през 1896 г. , втори такъв действа от 1944 г. Той е дело на арх. Янсен, който го разработва с прогноза за население от 300 000 души.

Започнало е изграждането на градската канализация, Марица е ограничена с помощта на диги и е спряла да залива града. През 1944 г. Пловдив е европейски град, а много от проектите са дело на немски и белгийски фирми.

Разказвам всичко това, защото след 1886 г. градът ни се развива, въпреки че Законът за градските общини в частта за финансирането им е ограничаващ. Държавата и Българската народна банка са били мащехи за българските градове, разказа Стефан Шивачев.

Той допълни, че държавата е обирала 90 процента от данъците, а грижата за градоустройство, образование, здравеопазване останала на общините. Единственият изход бил заемът от БНБ. Точно така е финансирано водоснабдяването, електрификацията , транспортът, прилагането на градоустройствения план.

Ще ви дам пример – през 1890 г. община Пловдив взима заем от 1,5 млн. лв. от БНБ. Със средствата, които имат златно покритие, е изградена канализацията от белгийска компания.  До 1906 г. общината е платила 1 400 000 лв., а дължи на банката още 5 млн. лв.  Лихвата е била огромна. Година по-късно, местната власт решава да вземе заем от 7 млн. от БНБ. Банката си отдържа 5 млн. и дава само 1,5 млн. лв. на града. През 1932 г. общата сума, която градът е платил, е 23 млн. лв. Точно както и днес, градът се е развивал със заеми. Инвестициите са били къде успешни, къде – не,  разказа още Шивачев.

Той подчерта, че най-успешните пловдивски градоначалници са били тези, които са управлявали Пловдив, когато държавата е във възход и местна и държавна власт са от една политическа сила – каквито са Божидар Здравков и Иван Кисяков.

Проблемите и тогава и днес са били идентични – липса на училища, например.  Тогава Божидар Здравков решил проблема със заем и едновременно били построени 9 училища, някои от които се ползват като база и до днес. Актуален и тогава е бил проблемът за екологията. Например тепетата, които били абсолютно голи. През лятото слънцето така ги нагрявало, че през нощта пукали силно и жителите в близките квартали не можели да спят.

Благодарение на Христо Г. Данов и Божидар Здравков те били залесени и се превърнали в красиви паркове.

Разказвам всичко това, за да подчертая, че всичко ново е добре познато старо. Опитът от тези години, описан в книгата, може да бъде полезен за хората, които вземат решения за бъдещето на Пловдив, завърши Стефан Шивачев.

Монографията „Ролята на община Пловдив за развитието на града през периода 1886-1944 г.” може да бъде закупена от Историческия музей.