След като ви разказахме как законите в България не защитават монументалното изкуство, че няма единен национален регистър, в който да бъдат описани такива творби, днес ще хвърлим поглед върху състоянието на произведенията в публична среда, къде и как се съхраняват творбите на някои от най-знаковите пловдивски художници, създали сграфита, фрески, пана и паметници. В първия ни материал разказахме за множеството загубени за историята на изкуството работи. Продължаваме да разказваме по темата:

Мозайка на Вълчан Петров краси фасадата на читалище „Алеко Константинов”. Тя изобразява два грифона симетрично композирани от двете страни на декоративен щит. Лично маестрото с негови ученици я реди. За съжаление по нея се наблюдавате замърсявания има и големи участъци с липсващи тесери.  

Липсват тесери и от прекрасната мозайка на Трифон Неделчев и Маргарита Томова пред поликлиниката в жк „Тракия”, която е част от водна каскада. Тежки увреди има  върху друга тяхна творба – тази на блок 15 отново в „Тракия”.

Ана Гребенарова също е сред творците, чиито монументални работи са част от монументалното изкуство на Пловдив. Сред по-известните ѝ творби са декоративните пана „Керамика“ и „Морско дъно“ от 1966 г. и една от стените на ресторанта в хотел „Марица“ в Пловдив, изпълнена в съчетание на техниката сграфито с керамични цветни елементи. Достъп до тях обаче няма.

Унищожен е напълно стенописът „Притча за изкуството” на Николай Кучков на втория етаж в бившия Клуб на културните дейци. Рисуван през 1981 г. и с внушителни размери  4,20 на 9 м, той е заличен от поредния нов собственик на култовото място, което в най-новата история на Пловдив функционира като заведение. Преди много години и друга негова творба е заличена в административната сграда на Тютюневата фабрика.

Няма ги и рисунките на Борис Димовски в някогашната Къща на архитектите в Стария град, която по-късно стана ресторант. Припомняме, че в миналото са и рисунките в несъществуващата вече кръчма "Пловдив".

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

По дирите на загиващото монументално изкуство в ПловдивПроизведения на знакови български творци се рушат, защото законът е неадекватен за опазването им

Законът за културното наследство загърби монументалното изкуство в БългарияРушиш паметника на Съединението или мозайка на Йоан Левиев – глобяват те за увреда на общинска собственост