Измина година от онзи тих, самотен и тъжен Великден, в който пандемията се превърна в част от живота ни. Година, в която всеки от нас загуби близки, година в която се изправихме срещу страховете и демоните си. Годината, в която останахме сами. Годината, в която всеки извървя своята Голгота. 

Дали научихме урока си? Едва ли. Безразличието, егоизмът, разделението останаха. Виждаме ги ежедневно - не само в парламента, но и сред нас самите. 

Светът ще се бори с години с последиците от заразата. Бедност, инфлация, тежки здрословни и психически проблеми, фобии, социална изолация. Можем да преминем през този труден период само с Вяра и Доброта. И разбира се, Надежда. 

Надеждата, че този период ще остане в миналото ни и няма да се повтори. 

Великден е празникът на Надеждата. Той ни показва великия дар на безсмъртието и вечния живот. Премахва отчаянието и безнадеждността  на човешките души. Дори за най- грешните. 

Можем да последваме и посланието на Св. Йоан Златоуст, който казва "ако трябва да се извиним, и да помолим враговете си за прошка, не бива да отказваме, дори самите ние да сме обидените. Така ще си приготвим голяма награда и твърдо упование." 

Простете, обградете с любов близките си и вярвайте!

Христос Воскресе!