Църквата „Свети Димитър” в Стария град отбелязва храмовия си празник с архиерейска света литургия, която ще бъде отслужена от Знеполския епископ Арсений днес в 9 ч.

Храмът в чест на св. Димитър е построен на тераса откъм северната страна на ви­соката част на хълма Джамбазтепе. То­ва го прави най-високо изгра­дената християнска обител на територията на града. На това място в началото на XIX в. съ­ществувала полуразрушена късносредновековна черква, посветена на св. Димитър Со­лунски Чудотворец. Средства за продължаването на строежа били дарени от заможните пловдивчани Иван Политоглу, Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови, Стоян Куртович Чалъков, Искро Кесяков, То­дор Вълкович и др. Антон Камизопулос, търговец в Москва от гръцки произход, родом от Пловдив, подарил ценни цър­ковни утвари за наредбата на олтара: украсено с обкови четвероевангелие, кандила и одежди за свещениците. Зна­чителна помощ оказали и бъл­гарите от „Каршияка“, плов­дивския квартал на северния бряг на река Марица, които поради липса на свой ено­рийски храм се черкували в„Св. Димитър“. Немалко били парите за строеж, събрани от почти всички най-известни пловдивски занаятчийски ес­нафи: абаджийския (литур­гиите, на който се отслужвали тук), кафтанджийския, бакалския, шивашкия и др. Сред­ства дошли и от съотечестве­ници- пловдивчани, занимава­щи се с търговия в Будапеща, Виена, Одеса и Акерман (Белгород). Дарения имало от околните селища - Перущица, Станимака (Асеновград), Кар­лово и Сопот.

 Вероятно храмът е построен от известния брациговски майстор Стою Иванов. Той из­дигнал представителна трикорабна псевдобазилика, чиято западна фасада е оформена от открит притвор с тържествена мраморна колонада. Колоните са масивни и завършват с теж­ки капители, поддържащи по­лукръгли арки. Над притвора е изградена емпория, отворена навътре към храма като бал­кон. Шест двойки каменни ко­лони разделят наоса на три ко­раба. Свързващите ги полукръгли арки носят масивно изградените с родопски бигор полуцилиндрични сводове. Подът е изцяло покрит с бели мраморни плочи, а в средата на централния кораб са офор­мени мозаечни розети от цве­тен камък. Най-впечатляващ е мраморният иконостас, един­ствен паметник от този род в нашето възрожденско изкуст­во. Той е създаден през 1860-1869 г. от одрински и местни каменоделци, ръково­дени от гръцкия художник А. Калумен. Средствата за скъ­пия и представителен иконо­стас са дарени от видния жи­тел на енорията Иван Г. Политоглу.

 Иконите от стария храм са за­пазени и така до нас достигат ценни средновековни образ­ци, между които се открояват образите на св. Богородица, Иисус Христос, св. Димитър, св. Мина и други, вероятно от XV до XVIII в. Някои от тях имат красиви сребърни обко­ви. По-късните възрожденски икони са живописвани от зо­графа Никола Одринчанин (през 1852, 1857 и 1861 г.). Те са поставени в специални проскинитарии, украсени с богата дърворезба. Забележителната голяма руска икона „Св. Антоний Велики“ е да­рена от един от главните кти­тори при възобновяването на храма - Антон Камизопулос. Върху проскинитарии са по­ставени иконите „Св. Анто­ний Велики“ и „Св. Димитър Солунски“ от началото на XIX в., както и икона на св. Серафим Саровски от нача­лото на XX в. Днес от стари­те стенописи на черквата са запазени единствено изобра­зените в медальони светци между арките на колонадите в наоса.

  Дворното пространство на храма „Св. Димитър“ е заоби­колено с високи каменни зидове. В западната част е мал­кият параклис-аязмо, посве­тен на мъчениците св. св. Кирик и Юлита. При северната страна на притвора е строена­та през 80-те години на XIX в. по проект на арх. Йосиф Шнитер камбанария. Едноетажна­та сграда на клисарницата прилепва плътно до южния ограден зид. До параклиса, изграден върху високата подпорна стена, е старият свеще­нически дом.

  Храмът „Св. Димитър“ е свър­зан с борбите на българите в Пловдив за самостоятелна българска църква по време на Възраждането. Независимо от преобладаващото българско население в енорията му, дори до началото на XX век в него се служи само на гръцки език. От 20-те години нататък, след ма­совото изселване на гърци, храмът е предоставен за из­вестно време за религиозните нужди на руската колония в града, създадена от имигранти след Октомврийската револю­ция в Русия.

През последното десетилетие църквата в Стария град възкръсна за нов живот с помощта на сдружение „Свети Димитър”. Пловдивски бизнесмени начело с инж. Димитър Георгиев обединиха усилията си, за да го възстановят.

Днес празник имат Димитър, Димитрина, Димо или Митко. Честити да са!