Археологът Стоян Иванов е част от екипа с ръководител Десислава Давидова, който работи на Брезовско шосе и проучва Плоската могила във връзка ремонтните дейности по Водния цикъл на Пловдив. През тази година те проучват активно вече повече от два месеца и имат натрупана информация и артефакти, благодарение на които могат да бъдат разказани все повече интересни истории. Ето какво разказва Иванов пред медията ни: 

- Г-н Иванов, вече от доста време сте на терен и разкопките на Плоската могила са изключително интензивни. Разкажете какво се случва, какво разкривате.

- Подновените проучвания през тази година започнаха преди повече от два месеца. Навлязохме в същинската част на могилата и определено този сезон ще бъде доста богат на находки и  археологически новини. Това, което установихме досега, е, че има поне четири последователно съществували селища от каменно-медната епоха в тази зона на могилата. При прокарването на шосето още през миналия век са отнети поне два метра от нея и там със сигурност е имало още културни останки. Въпреки това има запазени триметрови културни напластявания, в които разкриваме най-вече останките на жилища.  В някои случаи те са и с целия  инвентар – пещи, съдове, огнища, зърнохранилища, оръдия на труда. Откриваме и предмети от духовния и културния живот на това население -  зооморфни и антропоморфни фигурки.

- Казахте, че и храната им дори е запазена…

- Проучихме едно добре запазено жилище от най-ранното селище в началото на каменно-медната епоха, става дума за 5-ото хилядолетие преди Христа. То е претърпяло силен пожар. В него е останала цялата покъщнина – съдове, пълни с овъглени останки от зърнени култури, каменни тесли, кремъчни сечива и други предмети. Намираме останки и от животинската храна – кости. Тук открихме и една интересна находка – миниатюрна мраморна фигура на жена. 

- Какъв е бил социалният статус на хората, които са обитавали това жилище?

-  Предстои  след разкопките да направим анализ на материалната култура, на артефактите, които ще ни дадат представа за нещата,  които не можем да видим на терен. Става дума за социалната структура, религията, семейни взаимоотношения, важни за нашата наука неща.  В момента сме съсредоточени да работим интензивно и да свършим в срок.  

- Има ли аналогия с други могили в България  с такова напластяване?

- Има, не можем да твърдим, че е уникално. Проучвани са и други могили. В България има регистрирани над 300 селищни могили, тази, която проучваме, е една от най-големите като площ.  Много малко от тях обаче са проучвани със съвременни методи и на достатъчно представителна площ, за да има по-ясна картина.

- В случая ние ще имаме ли такава ясна картина?

- Ние правим един разрез през цялата могила заради трасето, което минава в източната ѝ периферия. Ще има разрез на всички културни напластявания. Това, разбира се, не е 100 процента представително, тъй като могилата е над 60 декара, но ще е достатъчно, за да можем да възстановим цялата хронология на обитаването, материалната култура.

- Кои са най-атрактивните находки?

- Най-масовите находки са керамични съдове, които в тази епоха се отличават с много богата украса, направена чрез графитни ленти, чрез боя,  чрез врязани и украсени с бяла паста фигури. Досега имаме малко цели съдове, но стават все повече и повече с всеки ден. Ще се оформи една колекция, която има потенциал да се обособи в самостоятелна експозиция.

Ние сме проучили едва 10 процента от трасето, така че тепърва ще обогатяваме предметната колекция.

Проучвахме едно жилище, което най-вероятно е било на два етажа. Това става ясно от срутените стени и покрив на жилището. В деструкциите открихме огнище, което е паднало от високо, тоест срутило се е на долния етаж.  Това показва, че още в онази епоха хората са имали добри архитектурни познания. Тази находка не е прецедент, има ги и на други места в България.  Явно локацията е била важна и оптималното усвояване на пространството е било необходимо. Затова и са строени двуетажни жилища, изработени от дърво и глина. Достатъчно здрави, за да бъдат обитавани от повече от  едно поколение.

- В предварителния разговор ми споменахте, че има находки, които подсказват, че в този период се е развивала и търговия.

- Да, намираме предмети, които са предмет на търговия, или по-скоро обмен. Става дума импорти от Средиземноморието -  черупки от мекотели, които се използвани за направата на украшения. Има фрагменти от гривни, мъниста, изработени от тези раковини.  Още тогава хората са търгували с племената от Средиземноморието. Говорим за доста развита търговска мрежа и то във времена преди опитомяването на коня и изобретяването на колелото и колата. По-скоро става дума за едни авантюристи, които пътуват и търгуват пеш или с кервани

Имаме и доста импорти от Северна България, където са находищага на висококачествена кремъчна суровина.  Очевидно са се поддържалил регулярни връзки между племената, които населяват целия Балкански полуостров. Търговията и натрупването на подобни престижни предмети, ни дава възможност да говорим и за установяването на социална йерархия и концентриране на власт в отделни фигури от праисторическото общество.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Отварят два фронта на археологическите разкопки на Брезовско за по-бързо проучванеАрхеолозите са готови да влязат с два екипа

Десислава Давидова: Разкопките на Брезовско шосе са тест за отношението ни към културното наследство на ПловдивНашата роля е да пазим археологическите обекти и да ги проучваме, такава е отговорността ни според Закона за културното наследство

Пловдивски археолози: Праисторическите хора, обитавали Яса Тепе, са плавали през МарицаРазкопките в селищната могила на Брезовско шосе разкриха внушителни охранителни съоръжения с размери 8-10 метра ширина и дълбочина от 4 метра