Поколения хора , закърмени с любов към всичко българско, с просветителски , борчески и новаторски дух, с воля да променят не само собственосто си битие, но и средата в която живеят, се вписват в спиралата на времето. Невероятните им съдби се превръщат в завети, изпълнени с примери за родолюбие, смелост, достойнство, чест , които заедно със заложбите си предават на своите потомци, разказва TrafficNews. 

Така доц. д-р Красимира Кръстанова от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" вижда част от персонажите в книгата на пловдивчанина Асен Стефанов "Предци и потомци". Стефанов е дългогодишен служител на службите за сигурност, а в периода 2010- 1013 година оглавяваше ДАНС - Пловдив. Пенсиониран е от тогавшния министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Докато е в службите, за Стефанов  се знае, че е от хората, с които не можеш да  сключиш сделка. Кодексът на честта вероятно е  наследил от  предците си - хъшовете Васил и  Георги Джамбазови - Петрович и Димитър Горов -  съратник на Васил Левски и Христо Ботев. Един от  прадядовците му Петър Петрович е основател на  “Българска банка за международна търговия”,   Председател на Варненската търговско-индустриална камара, председател на стоковата  борса във Варна, председател на Сдружението на  експортьорите и фабрикантите на тютюн,   председател на УС на Франко-българска банка за  международна търговия,  председател на Българско  търговско параходно дружество. В родословното му  дърво е и  ген. Григор Грънчаров, командир на 3-а  бригада от 9-а пехотна Плевенска дивизия, който е  бил  пръв помощник на генерал Георги Вазов при  подготовката и щурма на Одринската крепост.  Майката на ген. Грънчаров е Елена Грънчарова,  известна като “спасителката на Горна Оряховица” и  “горнооряховската баба Тонка”.  Другият клон от  рода му - по бащина линия - е описан в “Родови  хроники” на Никола Ферманджиев в раздела за  Панайот Хитов. Една от пловдивските улици носи  името на прадядо му Пантелей Генов - основател на  консервната промишленост в България. Наследник на възрожденски родове,  той не  отстъпва от идеите на предците си. 

След като напуска службите, Стефанов се заема с мащабно родово изследване, в което се връща чак в 16 век, за да стигне до първите писмени свидетелства за своето семейство. Финалът на проучването е книга, в която се преплитат съдбите на няколко поколения. Тя ще бъде представена в Регионалния исторически музей на 8 юни. 

- Кога решихте, че трябва да проследите историята на рода си и какво ви предизвика да се заемете с това мащабно изследване? Какви източници използвахте? 

- Започнах преди повече от седем години. Знаех, че сред предците на баща ми и майка ми са Теню войвода, Димитър Горов, Георги Петрович, исках да знам повече за тях и за родословията на родителите си въобще. Когато започвах, си представях, че ще събера всичко в  десетина-петнайсет страници, но стана нещо по-различно.  Както търсенето, така и проверката на информацията отнеха много време. 

Натъквах се, макар и рядко, на сериозни грешки. Например: според една „научна“ публикация, Васил Левски създава революционния комитет в Брацигово в дома на Георги Петрович (мой прапрадядо по майчина линия). Посочена е и конкретна дата. От писмата на Апостола обаче, събрани от Димитър Страшимиров, става ясно, че точно по това време Левски дори не е бил в България. А според Иван Унджиев – автор на вероятно най-подробната му биография – Левски никога не е ходил в Брацигово. Примери като този ме караха да проверявам много задълбочено всичко.

 Така че, книгата се основава само на документи, факти, публикации на преки участници в описваните събития,  и изследвания на авторитетни наши и чужди историци.

 - Връщате се назад във времето, чак в 16 век. Къде  е границата между документалната история и предположенията?

- Всъщност, в „Родословието на градешките (раковските) свещеници“, преписвано и съхранявано през вековете,  откриваме корените на бащиния ми род  още преди падането ни под турско робство, а от 16 век са първите открити писмени известия, оставени от предците му. В „Родословието“ предположения няма, има факти. Единствено за годината, в която родът се преселва от Търново в Раково (1428) е записано: „…помни се по предание…“.  

 - Проследявайки родословието си, натъкнахте ли се и на непознати  факти за историята на България?

- Натъкнах се на забравени факти и личности от българската история. Дори в Брацигово хората не знаят нищо за Георги Петрович, дарил камбаните за църквата, които и днес ги събират, посрещат и изпращат. Не знаят, че в неговия дом се изгражда като личност брата на жена му  Димитър Горов – „българският консул в Гюргево“, „бащата на хъшовете“. Самият Димитър Горов – един от най-светлите образи в борбата ни за национално освобождение – е слабо познат дори в родния си град Пещера.

  - От страна и на двамата ви родителите виждаме големи стари родове  и хора, посветили живота си на свободата и напредъка на държавата, и то – без излишна патетика. Какво  беше усещането , докато събирахте информация за тях?

- Как да обясня какво е усещането да видя написаното от Софроний Врачански за пра(5)дядото на баща ми? И то след като съм получил фотокопие на ръкописа от библиотеката на Руската Академия на науките след много дълго издирване. Или да докосвам писма, писани през Балканската война от дядо ми – тогава 20-годишен подпоручик в Седми Сливенски конен полк.

 - Кой от предците ви е с най- невероятна съдба?

- Струва ми се, че никой от тях не е смятал, че е с невероятна съдба. Просто всеки е следвал пътя си, а случващото се по тези пътища и пресичането им създава тази книга.

  - Научихте ли нещо за самия себе си, докато правехте това впечатляващо родословно дърво?

- Да, че съм роден на една и съща дата (със стотина години разлика) с прадядо ми Пантелей Генов – основоположника на консервната индустрия в България. Че, като дядо ми Добри Стефанов, съм станал съм офицер на 20 г. и съм летял, както и той, само че в Парашутния полк (сега 68-ма бригада Специални сили). Че съпругът на дядовата ми сестра – професор Константин Бобчев от известната еленска фамилия Бобчеви – е учил в Санкт Петербург, където съм завършил и аз. Че съм се захванал с тази история горе-долу на годините на Панайот Хитов, в които е започнал да пише спомените си. Това, разбира се, са просто съвпадения, но изразът „кръвта вода не става“ е известен от столетия.

 - Правили ли сте паралел за ценностите, предизвикателствата, стремежите и каузите  сега и тогава?

- Това е нещо много мащабно. Ще го има в някаква степен в друг проект, по който вече работя.

 - Смятате ли , че сте достоен потомък на хората, които описвате?

- Просто следвам пътя си.

 - В коя от епохите, които сте проучвали, бихте искали да живеете?

- Във времето на борбата за национално освобождение. Защото в него има ентусиазъм, вяра, героизъм и саможертва. Но и страх, алчност, подлост и предателство, както всъщност и сега. Затова много често ми се ще да „хвана гората“.