На 19 октомври 1890 г. в Пловдив в семейството на учителя – директор на Пловдивската мъжка гимназия, богослов, книжовник и действителен член на БАН, Райчо Каролев и Мария Андрейчева е роден големият оперен певец – баритон Цветан Каролев. Учи оперно пеене при оперния певец и вокален педагог Иван Вульпе. От 1915 до 1917 г. Каролев специализира при Ф. Щайнер във Виена, а от 1917 до 1919 г. в Берлин. След завръщането си в България продължава изявите си в Българската оперна дружба.

Активната му певческа кариера трае до 1937 г., като междувременно изнася оперни постановки в театрите във Виена, Будапеща, Берлин и Загреб. Гласът на Каролев се характеризира със сила и звучност и е особено подходящ за драматични арии. Той прави над 45 оперни роли, някои от които за първи път в България. През 1949 г. получава званието Заслужил артист. Носител на орден „Червено знаме на труда“ (1959). По известни негови роли: Ескамилио („Кармен“ от Бизе), Валентин („Фауст“ от Гуно), Граф ди Луна („Трубадур“ от Верди), Жермон („Травиата“ от Верди), Риголето („Риголето“ от Верди), Яго („Отело“ от Верди), Княз Игор („Княз Игор“ от Бородин), Грязной („Царска годеница“ от Римски-Корсаков), Холандецът („Летящия холандец“ от Вагнер) и др. Почива през 1960 г.

От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев