Археологическият музей отбелязва 140-годишнината си с поредица събития, чиято кулминация е през септември. Първо преди дни там се завърна оригиналът на Панагюрското златно съкровище – едни от най-ценните експонати във фонда на музея. То ще остане в Пловдив до 12 юни в зала „Тракийска култура”. Допълнително в Европейската нощ на музеите – 14 май,  ще бъдат изнесени две беседи от 11.30 и от 15 ч., свързани с информация за самото съкровище, откриването му, неизвестни или малко известни данни по какъв начин е открито, как е постъпило във фонда на музея в Пловдив, кога е взето в София, къде е пътувало и как се опазва при тези пътувания.

Следващото събитие е в Международния ден на музеите – 18 май, се открива изключително любопитна изложба „Открития 2021”. Тя продължава до 4 септември.

Експозицията представя най-новите находки на своите археолози от предходната година. Изложени са интересни от научна или образователна гледна точка предмети, част от които във вида, в който са били открити. По този начин във витрините се разкрива една страна на археологията, която обикновено остава скрита за широката публика.

Заедно с редовните археологически проучвания на познати обекти като Небет тепе и Източната порта на древния Филипопол, в изложбата са представени и по-малко известни обекти. Посетителите ще могат да се запознаят с историята на възобновените проучвания на тракийския селищен център от VІ – V в. пр. Хр. край карловското село Васил Левски; както и на първите системни археологически разкопки на „Голямата могила“ — последната могила от римския некропол, известен като „Гъстите могили“, разположен в южната промишлена зона на града.

"Наред с тях са представени и спасителни археологически разкопки — задължителен етап при строежи в централната част на града. За пръв път посетителите ще могат да се запознаят и с едно от най-важните археологически проучвания, а именно теренните обходи, чрез които археолозите откриват обектите", казва кураторът на изложбата Екатерина Илиева.

Осъзнавайки, че археологията понякога изглежда сложна наука, специалистите от музея са подготвили и специален “Речник на непознатите думи” за изложбата. С тази безплатна дипляна, малки и големи ще могат да преживеят по различен начин „Открития 2021” и да научат нещо ново, докато се забавляват.

Откриването на изложбата ще се проведе онлайн на Facebook страницата на музея.

Третата изложба ще бъде открита на 15 септември. Тя се казва „Спомен за музея”. Изложбата ще представи историята на музея, етапите, през които е минал. Посетителите ще видят архивни кадри, различни визуализации на това как е изглеждал при създаването си, витрините, в които са били изложени експонатите.

Тогава ще е и официалното честване на 140-годишнината. Изложбата ще продължи до 23 октомври. На 15 септември ще бъде представена и книгата „България и Македония“ от Александър Башмаков. Всъщност това е първият директор на Археологическия музей и акцент в събитието ще е личността му и приносът му към институцията.

Последната изложба в юбилейната за Археологическия музей година ще бъде открита на 4 ноември и ще продължи до 28 февруари 2023 г. Тя е под наименованието „Античен хамбар от Небет тепе”. Представя резултатите от проучването на Небет тепе на археолога София Христева. Изложбата ще бъде изключително любопитна за публиката и заради факта, че предстои да бъде реализиран проектът за реставрация, консервация и социализация на ценния археологически обект.

„Това, което тя откри миналата година, пак по време на разкопки във връзка с този проект, е един много интересен античен хамбар. Става дума за едно много интересно помещение, което е разположено извън крепостната стена, в югоизточната част на Небет тепе. Там бе открита една дървена бъчва, която е запазена на място, много интересна находка, която имаме желанието да бъде експонирана като част от проекта на Община Пловдив. В това стопанско помещение са съхранявани житните култури, необходими за изхранването на хората, което са живели вътре в крепостта. В дървената бъчва обаче е служела за съхранение на течности – вино или вода. Тази изложба ще представи целия стопански комплекс с находките ”, разказва директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.

Изложбата „Античен хамбар от Небет тепе” ще иде визуализирана със снимки и с графични възстановки от самите разкопки.

Екипът подготвя и Годишник на Археологическия музей. Той няма да бъде насочен толкова към представяне на археологическите открития, колкото към представянето на отделните дейности, които извършва музеят – фондова дейност, дигитализация.

„Ще представим и най-новите изследвания, които правим с колегите от Българската академия на науките по отношение изследване на пигменти, които са унищожени върху мраморната пластика от римската епоха. Така в един по-късен ще представим няколко оброчни плочи, включително и здравоносния фриз, в оригиналния им вид. Сега ние ги виждаме като един бял мрамор, но всички те са били с полихромия върху тях, украсени. Това няма да е някаква измислица, а резултат от научни изследвания. Проучванията се правят само нощно време, със специализирана апаратура с ултравиолетови лъчи. На база на констатирането на точките на отделните цветове се прави възстановка”, разказа Кисьов.