Белозем – селото на щъркелите, но и на изчезващата историческа памет. С това може да се обобщи видяното от репортера ни при посещението в близкото до Раковски населено място.

Екипът ни отиде там по сигнал, че от намираща се в землището могила се вдигат масивни квадри от варовик, които са част от древна постройка, регистрирана на археологическата карта на България като антична пътна станция.

На място откриваме, че в зелена площ до сградата на кметството са поставени такива камъни, един от които изглежда като основа на колона. Още по-драматична е гледката около могилите в землището на селото.

Навсякъде се търкалят отломки, но основна част от тях са струпани в близост до нефункциониращ напоителен канал. Извадени са от хората, които обработват земята около селото. По самите могили се виждат пресни изкопи, достатъчно дълбоки за да не са дело на диви животни.

Древни каменни късове с надписи се показват вградени в селските дувари, друга  част от отломките  служат за изграждане на септични ями. 

„Картинката е такава от години и не само около Белозем”, казва директорът на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов.  Финансови средства за проучване на такива обекти почти няма и те бавно, но сигурно се заличават като материално присъствие и остават само на археологическите карти и в книгите на първите им проучватели.

Кметство Белозем е безсилно, тъй като липсват каквито и да е средства за такива дейности в бюджета.

Опит да промени тенденцията е инициатива на новосъздаденото сдружение с нестопанска цел „ Паремболе”. Оказва се, че пренасянето на варовиковите квадри е извършено с разрешение на община Раковски, а идеята е да бъде оформена обществена колекция, чрез която да се разкаже за тази позабравена история на селото, а тя е интересна.

В близост до днешното населено място – на километър и половина, се намирало Емпориум Паремболе - римско търговско селище с пристанище на река Марица.  Било е разположено в местността Бахчалъка, до минаващия наблизо път – Виа Диагоналис, построен през  I век след Христа при императорите Нерон и Траян. През Античността той свързва Изтока и Запада от днешния Белград до Истанбул.  Селището споделило съдбата на Филипопол и било опожарено и разрушено при готските нападения през III в. в землището на съвременното село е имало и пътна станция в местността Асарлъка, където пътниците – войници, търговци, поклонници, сменяли конете си.  Mutatio Parembole е обявена за народна старина през 29 юни 1927 г.

Днес  тази история е описана благодарение на малкото изследователи, които са посетили района. Първо братя Шкорпил отбелязват наличието на 18 могили.. Това се случва в началото на 20 в. После Борис Дякович открива в района мраморни барелефи. През 1923 г. разкопки на терен прави председателят на Пловдивското археологическо дружество Александър Пеев. Последното по-мащабно проучване в района е правено през 1975 г.

Точно тези обекти провокират археолога Тодор Тодоров да започне инициатива  за събирането на обществена колекция.

Междувременно заради посещението ни и реакциите на местните хора кметът на Община Раковски Павел Гуджеров издаде заповед, с която „забранява всички видове дейности, свързани с разкопаване, увреждане и опорочаване на движими и недвижими културни ценности в и около района на местност Асарлъка, землището на село Белозем, които попадат в границите на археологически обект праисторическа селищна могила. Обектът представлява недвижима културна ценност с Министерско постановление №1711 от 22.10.1962 г., според която всички могили и землени валове са определени със статут на „паметници на културата от национално значение”. Всякакви действия без необходимите разрешения за провеждане на археологически разкопки нарушават целостта на обекта”.

В заповедта са предвидени и санкции за нарушителите. Става дума за глоби от 3000 до 10 000 лева за физически лица и имуществена санкция от 5000 до 20 000 лева – за юридически.

Вчера зам.-кметът по култура на Община Раковски  Венцислав Чавдаров и кметът на Белозем Виолета Петрова са направили оглед на обектите. Предвижда се там да има засилено полицейско присъствие, за да се предотвратят иманярски набези.

Тодор Тодоров: Ще съберем колекция, която ще дарим за музей на Белозем

Уведомил съм директора на Регионалния археологически музей в Пловдив с писмо от 19 октомври 2021 г. за намеренията си.   След иманярски разкопки през 90-те години на 20 век в района са останали различни архитектурни елементи от мрамор и варовик, изоставени от иманярите. Те са прибрани от местните жители, основно земеделски производители. Част от тях изявиха желание да ги дарят на сдружение „Паремболе” за създаване на обществена колекция.

Идеята ми е след като събера всички предмети, да ги предложа заедно за идентификация в музея. След като бъдат регистрирани, ще сключи договор с общината, която да осигури охраната им. Ще бъдат изложени на празен терен зад читалището в селото, където ще се направи и възстановка на римския път.

Имам идеен проект, но той трябва да бъде съгласуван с това, което се събере окончателно. Но преди да ги събера, няма как да регистрирам колекция. За да регистрирам колекцията, ми трябва помещение. Затова намерих помещение, което да регистрираме първоналачно. От общината ми казаха, че след като се сдобия с колекция, ще ми осигурят друго. Сега съм в един порочен кръг. От три месеца обикалям институциите и не знам какво да правя. Няма как да поискам от общината да прави ремонт зад читалището, като нямаме предмети. Цялата ми идея е да ги запазя тези неща.

Добрата новина е, че в момента  се подготвят и документи Пловдивският университет да започне разкопки на могилата Асарлъка. За целта висшето училище е сключило договор с кметство Раковски. Отпуснати са 10 000 лева от общината, които обаче са твърде малко, тъй като по принцип само за геодезия са необходими между 6000 и 7000 лв. С колегата геодезист от управителния съвет на сдружението ни сме се разбрали да го направим без пари. Договорено е студентите да спят в църквата, да ги храним там. Да ги возим с автобус на училището. Вероятно научен ръководител на разкопките ще бъде Божидар Драганов.

Има още много друга работа, свързана с документация. Могилата Асарлъка е регистрирана през 1927 г. като градище при село Белозем. Най-странното обаче е, че е вкарана в списък заедно с Бачковския манастир. В момента ако отворите Списъка на Националния институт за недвижимо културно наследство там Белозем го няма. Включен е в графата на Асеновград.
 В момента това място се води пасище и отгоре два декара природна забележителност. Надявам се до месец този статут да бъде променен и обектът да се води историческа селищна могила.

Част от находките, които бъдат открити по време на разкопките на Асарлъка, се надявам да ги предоставят на музея. Той ще е със свободен достъп. Сдружението ни ще дари безвъзмездно колекцията на общината, а те трябва да я прехвърлят към читалището в Белозем с условие колекцията да остане там завинаги.

Кметът Виолета Петрова: Обединени сме в целта селото ни да се развива

Кметът на Белозем Виолета Петрова иска да запази ценностите, но желанието ѝ е всичко да се случи по законен път. Същото е и желанието на местните хора, част от които обаче настояват за по-голяма прозрачност около създаването на колекцията. 

Като кмет на село Белозем не бях уведомена от Тодор Тодоров какви са неговите инвестиционни намерения. Не ми донесе никакви документи, с които да представи работата на неговото сдружение, или разрешителни, с които може да извършва определени дейности по пренасяне, поставяне, експониране. Той ме е пренебрегнал мен като кмет и е изложил намеренията си на Общински съвет, без да ме уведоми.   

В периода 12-14 февруари получих сигнал от жители на Белозем, че могилата в местността Асарлъка е разкопана и има празни дупки. Отидох веднага, нямаше никой, но успях да събера снимков материал. На 14 февруари сигнализирах с писма съответните институции: Министерство на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство, Националния археологически институт на БАН, Регионалния археологически музей – Пловдив, началника на РУ Раковски, с молба за писмен отговор за установяване на легитимността и законосъобразността на извършваните дейности. Както и за юридическите лица,  имащи право да извършват археологически разкопки на територията на село Белозем.

Последва сигнал, че на 12 февруари са натоварени камъни от Узун герен. На 14 февруари Тодор Тодоров ме помоли за служебния трактор да докара камъните. Аз му обясних, че тракторът е развален и ми е необходимо разрешение от общинта къде да бъдат поставени камъните, които той ще докара. На следващия ден сутринта в района на кметството видят Тодоров за разговаря със зам.-кмета по култура Венцислав Чавдаров и Петър Тачев, син на предишния кмет на селото Иван Тачев. Около 11 ч Тодоров ме помоли да разреша на работниците да помогнат с разтоварването на камъните. Той ми обясни, че има разрешение от община Раковски. По това време имах среща в кабинета си и му казах да дойде малко по-късно. Бях неприятно изненадана, като видях, че тракторът ги стовари под прозореца на кметския кабинет върху тревните площи, унищожавайки ги. Аз като кмет не знаех, че те ще бъдат разтоварени точно там. Веднага сигнализирах в полицията и дойдоха двама полицаи. На въпрос към Тодоров, има ли разрешение за своите действия, той отговори утвърдително, но не ни представи документ. Очевидно бях излъгана и подведена. Едва на 16 февруари получих от Тодоров разрешителното от община Раковски, което бе с дата 3 февруари.    

По темата работиха Мария Луцова и Добринка Димова